Звуците се разнесоха надалеч и привлякоха първо местните край площада — прозорците се изпълниха с лица, верандите — със сенчести фигури. Припламнаха фенери и разляха мътна светлина по паветата. Народът зяпаше прехласнат, докато магията привличаше всеки демон наоколо.
Отпърво заприиждаха бавно, но скоро на площада се събраха почти двайсет ядрона. Пет дървесни демона се тътреха насам-натам и душеха въздуха безплодно. Два огнени демона пискаха и се щураха от единия край на площада до другия, също без успех, ала и безсилни да устоят на повика. Отгоре кръжаха три въздушни демона и огласяха с грака си нощния въздух. Два полски демона почти се влачеха по паважа, пристъргваха по него с грапави кореми, опитвайки се да останат незабелязани от плячката си — където и да беше тя. Имаше и малък каменен демон, ако и все пак по-едър дори от Гаред. Стоеше неподвижен като, ами, като камък, но Роджър знаеше, че чудовището е изострило до краен предел всяко свое сетиво и щеше да се хвърли към тях, ако музиката спре.
Лийша му беше описала мощта на мисловните демони, трусовете в ума ѝ, които я принуждаваха да изпълнява волята им. Може би музиката имаше подобен ефект, замисли се Роджър. Може би затова е била създадена, за да уподоби тази власт върху съзнанието, затова тези мелодии извикваха едни и същи емоции у всекиго.
Такава бе мощта на Песента на Новолунието. Роджър бе я доловил още първия път, когато съпругите му я бяха изпели, сила като неговата, ала… побледняла. Изтляла в хилядите години, откакто за последно е била необходима.
Но сега Роджър връщаше тази мощ към живот. Под неговия лък зовът на Песента привличаше непрестанно вниманието на демоните към нещо, което никога нямаше да открият, ала и никога нямаше да спрат да търсят. Ако искаха, Гаред или шарумите можеха да закрачат спокойно към чудовищата и да ги ударят. Щяха да развалят магията, защото представляваха непосредствена опасност, ала един удар от секирата на Гаред или копие на опитен шарум, така или иначе, беше смъртоносен за почти всеки демон.
Само че Роджър с право им бе казал, че тази нощ не е за копия.
Той започна първия куплет — Аманвах и Сиквах извисиха гласове в прослава на Еверам — и вплете първото си „заклинание“, което тримата многократно бяха упражнявали във фургона си. Когато стигнаха до напева, където жените зовяха Създателя без думи, демоните, вече забравили лова си, лъкатушеха и подскачаха като селяни на пиянско увеселение.
Продължиха така до следващия куплет, когато Роджър смени мелодията с друга от заучените. Той закрачи безгрижно из площада, съпругите му — от двете му страни. Демоните се заизнизваха след тях като патета след майка си.
Роджър пренесе ефекта през целия следващ напев и куплета след него, но добави няколко тона, за да даде сигнал на съпругите си, че иде рязка промяна. Когато куплетът свърши, демоните бяха точно там, където Роджър ги искаше, и тримата се завъртяха към тях едновременно и разпиляха хармонията в кресчендо от пронизителни писъци и стържене по струни. Демоните завиха от болка и се втурнаха към далечния край на площада.
Бяха почти извън обхвата на музиката, когато Роджър поде следващия куплет. Ядроните застинаха, отново се преобразиха в дебнещи ловци. С подигравателна лекота Роджър увеличи напрежението, докато зверовете повече не можеха да го понасят и се разтичаха из площада, размахвайки лапи, оголили зъби, та да открият източника на музиката и да я спрат, ако и напосоки.
Роджър ги подвеждаше безспир. Отвъд защитната мрежа имаше стар стълб за връзване на животни.
Ето там съм! Нападайте!
Демоните се разпищяха и се втурнаха натам. Първи стигнаха полските и оставиха дълбоки бразди от нокти по дървото. Един въздушен демон се спусна от небето, удари стълба, ала и един от полските демони на него. Двата ядрона се затъркаляха по паважа, вкопчени един в друг. По земята плисна сукървица и въздушният демон с последни сили се издигна във въздуха с опърпани криле. Огнените демони изхрачиха пламъци по стълба и той лумна.
След това Роджър превърна каменния демон в цел. Полските демони скочиха към него, но той улови главата на единия и я размаза на паветата. Хвана другия за опашката и го размаха, както човек — котка. Още един въздушен демон опита да нападне, но свърна в последния момент, когато каменният ядрон замахна със създанието в ръката си, а после го запокити със страшна сила право в една от защитните мрежи пред верандата. Злощастният полски демон остана да лежи овъглен. Един от огнените блъвна пламък в краката на исполина и ги подпали, но и той получи чудовищен ритник, който запрати и него в защитната мрежа. Когато пламъците край каменния демон утихнаха, краката му бяха невредими.