Роджър си позволи да се усмихне. Можеше да научи всеки музикант на това. Тези напеви, тези „заклинания“ върху демоните представляваха мелодии, записани и отрепетирани като всяка друга. Други свирачи навярно нямаше да въздействат с такава сила, каквато притежаваше триото му, ала можеха лесно да наизустят как да сбират демони и да ги разпръскват, да се крият от тях и да ги настървяват.
Но и това бе най-малкото, което Роджър чувстваше, че можеше да стори със съпругите си до себе си. Истински фината работа не подлежеше на записване. Трябваше да я почувства в момента на свиренето, да вземе предвид не само породите на демоните, но и други променливи, да се възползва от атмосферата на мига.
Точно това никога не беше успял да предаде на никои от учениците си. Обърна глава към своите дживах и видя страхопочитание в окръглените им очи, а и малко уплаха. Дори Аманвах бе забравила за непоклатимото си спокойствие на дама’тинга. Можеха да го имитират, но не и да творят като него.
Има и още, любими мои, помисли си Роджър и се обърна отново към демоните. Тримата отделиха видовете демони един от друг. Песента беше приключила, но Роджър не спираше да свири, надграждаше над последния рефрен, все по-силно и пронизително, като изменяше мелодията толкова бързо, колкото можеха да смогнат Аманвах и Сиквах. Демоните се скупчиха нагъсто, засъскаха и размахаха лапи във въздуха, ужасени от силата, която набъбваше пред тях, ала не смееха да ѝ обърнат гръб.
Тогава Роджър започна да ги наранява с дисхармонични тласъци като физически удари. Демоните закрещяха, а някои се строполиха на паветата, раздирайки собствените си глави, сякаш искаха да откъснат самия звук от себе си и да се освободят от него. Дори въздушните демони запищяха агонизиращо, но музиката беше впримчила и тях и те кръжаха безспир.
Роджър вдигна глава и отново смени мелодията, за да призове демоните отгоре. Болката ви иде оттук! Нападнете я, спрете я!
Въздушните демони се спуснаха с кошмарна скорост, но музиката не водеше към Роджър и съпругите му, а на два-три метра встрани и два-три метра под земята. Ядроните се забиха в паважа с невероятна сила и кухите им кости се раздробиха. След секунди по площада се стелеха няколко пихтиести трупа.
След това Роджър се обърна към дървесните демони, които пращяха като своите съименници, огънати до счупване пред ураган. Роджър си спомни за огнегълтачите, жонгльори в Анжие, които се преструваха, че плюят огън, като използваха пламъче и малко алкохол. Като цяло се считаше за „мерзко“ представление — риск, който прикриваше липсата на талант. Жонгльорите, който го практикуваха често, обикновено си патеха, а в горски градчета и селца беше забранено, освен при специални обстоятелства. Обикновено огнегълтачите откриваха представлението на някой по-умел жонгльор.
Моето представление го откриват огнени демони, помисли си Роджър, докато караше дребните създания да плюят огън по дървесните демони. Прицелваше ги толкова лесно, колкото Уонда се прицелваше с лъка си.
Дървесните демони веднага се подпалиха и за разлика от каменния не бяха неуязвими за пламъците. Запищяха и развъртяха крайници безцелно, сграбчваха огнените демони и ги смачкваха, ала твърде късно. Един по един се строполиха, а над тях се оформи черен смрадлив облак дим.
Остана само каменният демон, почти два метра и половина, целият покрит с неунищожими костни издатъци като речни камъни. Не помръдваше от мястото си, но Роджър знаеше, че отчаяно го търси и едва сдържа унищожителния си гняв. Жонгльорът се усмихна.
Триото закръжи край ядрона и подсилиха рефрена, тоновете — все по-високи и по-високи, колкото повече защити разкриваха от яките и цигулката си. Демонът изрева и притисна глава с лапи, като се заобръща, търсейки някакъв изход. Тримата обаче стесняваха кръга и притискаха създанието между стени от болка.
Демонът се заклатушка и падна на коляно.
Дори хората край площада вече запушваха уши. Собствената глава на Роджър кънтеше, ала той пренебрегна това и махна брадичката от цигулката изцяло.
Каменният демон се разкриви за последно, след това нещо изхрущя чутовно, като ствола на стар дъб под неудържим напор на вятъра. По бронята на демона се разпростряха пукнатини и съществото се строполи мъртво.