— За да можеш да лекуваш отрови, момиче — каза ѝ старицата. — А и като научиш признаците и различните комбинации от билки, няма да се превърнеш в някаква смрадлива плевичарка.
— Плевичарка ли?
Бруна плю на земята.
— Провалени билкарки. Продават слаби лекове и тровят враговете на благородниците за пари.
Лийша се вцепени.
— Жените наистина ли правят така?
Бруна изсумтя.
— Не всички са мили и добри като теб, скъпа. Една от чирачките ми излезе такава. Ядрото да ме погълне, ако позволя да се случи отново, но трябва да знаеш срещу какво си изправена.
Изправена съм срещу себе си. Убивам мъже за собствено удобство. Нима съм с нещо по-добра от някоя плевичарка?
Тя поплака отново, докато накрая изтощеното ѝ до предела тяло не я предаде. Лийша задряма. Дори в съня за нея нямаше покой, обладан бе от насилие и смърт. Иневера, морава в ръцете ѝ, стиснали я за гърлото. Ахман бездействаше, докато воините му убиваха мъжете от Райзън и изнасилваха жените. Гаред с прерязано гърло от патерицата на Абан. Роджър, удушен в съня си от собствените си съпруги. Кавъл пребиваше Уонда до смърт и го наричаше „тренировка“. Дърварите и шарумите в кървава буря от секири и копия, а Арлен и Ахман ги запокитваха едни срещу други.
И един самотен шарум, мъртъв на пътя.
Събуди се рязко с преобърнат стомах и падна от леглото в отчаянието си да достигне до нощното гърне, но то се разплиска, когато тя го извади изпод леглото и повръщаното ѝ се смеси върху пода с урината от предишната нощ. Тя остана на колене, трепереше и повръщаше на сухо, плачеше неудържимо. Отново я прониза игличка в едното око — идеше още една поредица от главоболия.
О, Бруна, в какво се превърнах?
Някой почука. Лийша се вцепени. Зората мъждукаше отдалеч оттатък прозореца ѝ. Беше твърде рано за кервана.
Отново се почука.
— Върви си!
— Отваряй вратата, Лийша Пейпър, или ще кажа на Гаред да влезе с нея — каза майка ѝ. — Само гледай дали няма да го викна!
Лийша се изправи бавно на омекнали колене. Стомахът ѝ още се бунтуваше. Намери чисто парче плат и избърса лице, а после надяна една роба над осеяната си с петна нощница и я завърза здраво.
Вдигна резето и пооткрехна вратата. Лицето на Илона, което сега имаше вид, сякаш току-що беше глътнала лимон, никога не бе първото нещо, което ѝ се щеше да вижда сутрин.
— Не е подходящ момент… — Но Илона я пренебрегна и безцеремонно се провря в стаята. Лийша въздъхна, затвори и залости вратата.
— Какво искаш, майко?
— Мислех си, че си твърде голяма, за да будиш мен или баща си с циврене — каза Илона. — Какво, гадно ти е, задето уби онова момче ли?
Лийша примигна. Нямаше значение колко пъти майка ѝ успяваше да ѝ прочете мислите и да кара право на въпроса — никога не спираше да ѝ се удивлява.
— Еми, недей — сопна ѝ се Илона. — Направила си каквото е трябвало, а това момче е знаело в какво се забърква още първия път, когато е хванало копие.
— Не е толкова просто…
— Ба! — Илона махна пренебрежително с ръка. — Колцина райзънци е убил, докато са превземали града, а? Колко живота ще спасиш, като не го оставиш да говори?
Лийша усети как краката ѝ поддават и се отпусна върху леглото, престори се, че през цялото време е възнамерявала да седне. Чувстваше стомаха си като прекипяваща делва.
— Не бих го сторила освен при тези обстоятелства и това не значи, че трябва да се гордея със себе си.
Илона изсумтя.
— Може би не, но колкото и малко да значи, аз се гордея с теб, момиче. Знам, че не ти го казвам достатъчно често, но ето на. Не мислех, че го имаш това у себе си — да направиш нещо такова. Но явно си взела нещичко и от мен.
Лийша се намръщи.
— Понякога ми се струва, че съм взела твърде много от теб, майко.
Илона завъртя очи.
— Де тоз късмет.
— А защо си промени мнението? — попита Лийша. — Ти самата ме натискаше да се омъжа за Ахман и да му позволя да ме направи кралица.
— Успях да видя резултатите от управлението му малко по-внимателно. Докато още ми е гладка кожата, няма да я крия под седем слоя плат. — Тя понадигна гърдите си, които едва се побираха в деколтето ѝ. — Защо са ми тия ненки, нали трябва карам мъжете да се лигавят подир мен, а жените да скърцат със зъби?
Лийша вдигна вежда.
— Гладка кожа ли?
Илона я изгледа опасно, като че я предизвика да продължи със заяждането.
— Ако беше пуснала онзи воин невредим, щеше да застрашиш всичко, за което бяхме отишли. Може да си попреувеличила малко драматизма, но това пътуване беше добро за Хралупата. Спечели ни нещо като мир, огледа лагера на врага, шепнеше съвети и съмнения в ухото на предводителя им, научи за мисловните демони и за костната магия. А и ти намаза. Ако старицата Бруна беше тук, щеше да е по-горда от Ян Кътър с най-киприя си бик за показ.