Сърцето на Иневера се сви. Още носеше кафеникавите дрехи на момче преди своя Хану Паш, но сякаш Соли стоеше пред нея или поне момчето, което някога бе. Тя инстинктивно се пресегна и разчорли косата му, както брат ѝ правеше с нея. Бе фамилиарен жест и момчето се сепна.
— Прости ми — рече тя. — Приличаш ми на брат ми, когото нощта ми отне преди много време. — Когато момчето отново я изгледа неразбиращо, тя пак го погали. — Ще поогледам, но ще те повикам, когато съм готова да си купя нещо.
Момчето кимна и с облекчение изтича нанякъде.
— Всички синове на Касаад си приличат, независимо от коя от съпругите му са — чу се глас иззад нея и Иневера се обърна към майка си. Със или без черни одежди, двете можеха да се разпознаят навсякъде. — Чудя се дали Еверам в безпределната Си мъдрост не ми е изпратил духа на първородния ми син, отнет ми толкова без време.
Иневера кимна.
— Семейството ти е благословено с много добри деца.
— Глинени съдини ли продавате? — попита Манвах. Когато Иневера кимна, тя продължи: — Както казах на пратеника ви, цената ви е твърде висока.
Иневера се поклони.
— Може би ще успеем да се договорим на четири очи?
Манвах кимна и я поведе през павилиона към една каменна врата. На гърба на дюкяна се намираше голямо здание, където живееше семейството и се съхраняваха най-ценните стоки. Манвах ги поведе към една уединена стаичка с бюро, отрупано с тефтери и пособия за писане, два стола по местна мода и ъгълче за плетене на кошници.
Манвах се обърна и разпери ръце, а Иневера потъна в обятията ѝ.
— От години не си ни посещавала — каза Манвах. — Започнах да си мисля, че дамаджата е забравила майка си.
— Никога. Само кажи и ще…
Манвах вдигна ръка.
— Дворът на Избавителя няма нужда да знае, че баща ти е кхафит, а аз нямам интерес към чаена политика и отровители. Сестрите ми по брак са ме дарили с деца и внуци, а и виждам дъщеря си и синовете ѝ достатъчно често, дори да трябва да ги гледам отдалеч сред множеството.
Манвах се подаде оттатък прага на дюкяна и плесна с ръце. Скоро едно момиче внесе красив сребърен сервиз и димящ чайник. Пренебрегнаха столовете и се наместиха на възглавниците в ъгълчето за плетене. Сложиха подноса на земята. Манвах наля и двете свалиха воалите и качулките си, за да се погледнат. По лицето на Манвах се простираха повече бръчици и в дългата ѝ коса се виждаха сиви кичури. Все още беше красива и излъчваше сила. Сякаш възел у Иневера се размота. Тук бе единственото място на света, където можеше да е себе си.
Манвах направи знак с чучура на чайника към купчината ракитени парчета.
— Не е същото като с палмови листа, но трябва да се приспособим към новия път, по който Избавителя ни поведе.
Иневера кимна и погледа майка си, която взе няколко от ивиците и се зае за работа. След малко и Иневера се пресегна към купчината и започна собствената си кошница, а пръстите ѝ спокойно се върнаха към така познатия ритъм на плетката.
— Някои приспособявания са по-трудни от други.
Манвах се позасмя.
— Как е скъпата Кадживах?
Иневера просъска, когато една тресчица се заби в пръста ѝ.
— Почитаемата ми свекърва е добре. Умът ѝ е все така слаб като на гаснеща свещ, все така губи времето на всички край себе си с безсмисленото си ломотене.
— Още ли не можеш да ѝ намериш съпруг? — попита Манвах.
Иневера поклати глава.
— Не иска никой да застава между нея и сина ѝ, а и Ахман не смята никого за достоен.
— Заровете ти нямат ли отговори?
Нямам зарове, помисли си Иневера и си върна центъра с усилие.
— Съветвах се с тях само веднъж. Казаха ми, че Ахман би приел дама Кхеват за свой тъст, а Кадживах няма как да откаже. За нещастие, отговорът на Кхеват беше, че по-скоро би се оженил за магарица.
Манвах се изкиска и Иневера заедно с нея. Беше прекрасно. Не можеше да си спомни кога за последно се е смяла.
— Ако не можеш да ѝ намериш съпруг, дай ѝ задача като на всяка дживах сен.
— Тя е майката на Избавителя — отвърна Иневера. — Не мога да ѝ наредя да носи менци, а всичко повече от това няма да ѝ е по силите.
— Тогава ѝ дай фалшива задача — каза Манвах. Пръстите ѝ продължаваха да работят, ала тя бе зареяла поглед към стената. — Попитай я дали иска да планира ежемесечната забава за Шар’Дама Ка по случай Новолунието.
— Нямаме такава, майко.
— Измисли си я. Убеди Кадживах, че това е голяма чест, че ще зарадва сина си и ще спечели благосклонността на Еверам. Дай ѝ десетина души, които да ѝ помагат с храната, украсите, музиката, церемонията и списъка с гостите. Няма да я видиш повече.