Но страхът нямаше място в решенията на добре уредения ум. Тя се преклони пред вятъра и позволи да я отмине — влезе в ритъма на дъха си и намери центъра си. Щеше да се изправи пред проблема и да поправи щетите сега, преди да стане твърде късно.
Вратите се отвориха и влезе Ахман. Дишаше равномерно, ала от него се носеше миризмата на пот и кръв, както и смрадта на демонска слуз. Беше миризмата на мъж след алагай’шарак. Той беше в авангарда и предвождаше хората, макар повечето други лидери да стояха назад.
Миризмата я омайваше. Безбройни пъти я беше обладавал така, страстта му — пожар, подхранван от магията във вените му. Тя му танцуваше, а той забравяше да се изкъпе или да мине през стаята за потене, докато не я приведе над най-близката мебел и не я употреби, както желае. Споменът я караше да потръпва.
Навсякъде из стаята мъждукаха магически предмети, чиято сила бе скрита под метала, излят около ядрата им. Имаше и други защити, които засияваха, за да топлят водата в банята, да охлаждат летния въздух, да защитават покоите на Ахман от натрапници и шпиони.
Нищо не можеше да се сравнява със сиянието на Ахман. Защитените белези, които бе оформила в кожата му, светеха от мощта, която беше попил през нощта, короната му грееше, а най-ярко бе Копието на Каджи.
Но въпреки всичко това Ахман беше отпуснал рамене като под тежък товар.
Иневера махна с ръка, задействайки рубинен пръстен на кутрето си. Из помещението светлината на свещите се усили и се разгоря любимият му тамян.
Едва тогава Ахман я забеляза. Въздъхна, изправи рамене и гръб и я изгледа предпазливо.
— Не те очаквах тази вечер, жено.
— Аз съм твоята дживах ка, Ахман — каза Иневера. — Мястото ми е тук.
Ахман кимна, ала не се отпусна.
— Мястото ти е също така да ми помагаш да се сдобивам с нови невести. Ала не направи и най-малкия опит да се примириш с Лийша Пейпър въпреки ползата, която имаме от нея.
— Служа на Еверам и Шарак Ка, преди да служа на теб, съпруже — отвърна Иневера. — Както би трябвало да правиш и ти. Независимо дали искаш да го видиш, или не, половината ти дамаджи щяха да се разбеснеят, ако беше превърнал Лийша Пейпър в своя дживах ка от Севера.
— Нека беснеят — отвърна Ахман. — Аз съм Шар’Дама Ка. Нямам нужда от любовта им, само от верността им.
— Може би си Шар’Дама Ка. — Иневера превърна думата в камшик. — Или може би си само това, в което съм те превърнала. Но прекършваш силата ми наполовина, сякаш разчупваш комат хляб. Всичко това за една жена, за която не знаеш нищичко. Заровете ми казаха да ти спечеля всяко преимущество, но не мога да сторя това за един глупак, който препикава онези, които биха умрели за него, и обсипва враговете си със злато.
— Нямаше да се стигне до това, ако не беше отказала да я приемеш за своя дживах сен — отвърна Ахман. — Къде беше разумът в това? Връщам се у дома с жена, за която искам да се оженя по всички повели, която може да ни спечели хиляди воини за Шарак Ка и да рисува защити, които дори ти не познаваш. Абан вече се беше договорил за зестрата ѝ с майка ѝ — жълти стотинки. Малко земя, малко злато, безсмислена северняшка титла и да приемем племето ѝ. Ала ти отказа всичко това. Защо? Боиш ли се от нея?
— Боя се какво е сторила вещицата с ума ти — каза Иневера. — Цениш я много повече, отколкото струва. Трябваше да я докараш като плячка, метната напреки на седлото ти, а не да я водиш в двора и да ѝ даваш палат.
— Някогашната дамаджа не се е бояла от никого — отвърна Ахман. — Истинската дамаджа щеше да се наложи над нея. Така че, кажи ми, заровете казаха ли ти, че си дамаджа, или че би могла да бъдеш?
Все едно ѝ удари шамар. Тя вдиша няколко пъти, за да запази самообладание.
— Не познаваш хората ѝ, не си прекарала седмици с нея на пътя — продължи Ахман. — Северняците са силни, Иневера. Ако цената на съюза ни е, че една жена на този свят няма да се преклони пред теб, висока ли е тази цена, кажи ми?
— А за теб? — попита Иневера. — Защитения, оногова, когото северняците наричат Избавителя, е ключът към Шарак Слънце, Ахман. Дори сляп глупак може да го види! А безценната ти Лийша Пейпър го защитава, пази го, за да може той да забие копие в гърба ти.
По лицето на Ахман премина сянка и Иневера се побоя, че е стигнала твърде далеч, ала той не стори нищо.