— Не съм такъв глупак. Имаме хора в Хралупата. Ако Защитения се появи, ще разбера и ще го убия, ако не се преклони пред мен.
— А аз ще ти докарам дъщерята на Ърни или доказателство за нейната невярност към Еверам — обеща Иневера. Надигна се от възглавниците, завъртя хълбоци и се обърна така, че свещите зад нея накараха леките ѝ копринени одежди почти да изчезнат от поглед. Тамянът тегнеше във въздуха. Ахман затаи дъх, когато тя обви ръце около врата му.
— Вярвам, че ти си Избавителя, любими — каза тя. — Вярвам с цялото си сърце, че Ахман Джардир ще ни поведе към победата в Шарак Ка. — Тя вдигна булото си и го целуна. — Но трябва да разполагаш с всяко преимущество, ако искаш да победиш чедата на Ний на Ала. Трябва да сме единни.
— Единството струва всяка кръвнина — цитира Евджаха Ахман.
Той отвърна на целувката ѝ и провря език в устата ѝ. Тя усещаше напрежението, усещаше как расте. След миг го съблече и го поведе към банята. Когато той пристъпи вътре, за да се накисне, Иневера окичи цимбалите на пръстите си и затанцува сред дима и свещите.
— Ще нападна Лактън след по-малко от три месеца — рече тихо Ахман, докато се излежаваха заедно. Държеше я плътно в обятията си, мускулестото му тяло — голо, а само на главата му пробляскваше короната, която почти никога не сваляше денем и никога нощем. Иневера беше само по бижута. — Трийсет дни след равноденствието, деня, който зеленоземците наричат „първи сняг“.
— Защо точно тогава? — попита тя. — Дамаджите ли са му приписали някакво значение в звездните си карти? — Не се стараеше да крие презрението в тона си. „Изкуството“ на дамаджите да четат съдбините по небето беше архаизъм в сравнение с алагай хората.
Ахман поклати глава.
— Шпионите на Абан са му докладвали, че тогава зеленоземците носят десятъка от жътвата си в столицата. Прецизно нападение ще ги остави без храна за през зимата, а нас — сред изобилие.
— Приемаш военни съвети от кхафита ли? — попита Иневера.
— Знаеш прекрасно, както и аз, колко е ценен — отвърна Ахман. — Предсказанията му за печалби и загуби са почти толкова точни, колкото твоите хора.
— Може би, но не бих заложила съдбата на човечеството на тях.
Ахман кимна.
— Затова искам да потвърдиш каквото ми предложи той. Хвърли костите.
Иневера стисна челюсти пряко волята си. Докато се сражаваха с мисловния демон, Ахман бе твърде зает с мимика, за да види как заровете ѝ се разпадат на прах. Досега успешно криеше това, дори от него.
— Алагай хората разкриват каквото разкриват, любими — рече тя. — Не мога да поискам просто да потвърдят нещо.
Ахман се взря в нея.
— Виждал съм те да го правиш хиляди пъти.
— Условията не са… — започна Иневера, ала в един от скъпоценните камъни на Ахман припламна магическо сияние и тя млъкна.
— Лъжеш — рече Ахман, с твърд и уверен глас. — Криеш нещо. Какво?
Короната му светеше все по-ярко, докато погледът му дълбаеше в нея. Иневера се чувстваше безсилна пред него.
— Князът демон унищожи заровете ми — изтърси тя и възненавидя признанието си на мига, ала се боеше да увърта повече, когато разбра какво се случва. Ахман използваше една от скритите сили на короната.
Според Евджах’тингата свещеният метал бе изписан и от двете страни със защити. Иневера жадуваше до смърт да разкрие тайните на тези символи, ала не можеше да ги научи, без да направи безценния артефакт на парчета. Дори тя не би си позволила подобно светотатство.
Ахман доби кисел вид.
— Можеше просто да ми кажеш.
Иневера пренебрегна репликата.
— Започнах да вая нови. Скоро отново ще мога да пророкувам.
— Може би междувременно една от твоите дживах сен ще може да пророкува — рече Ахман. — Не мога да чакам.
— Можеш. „Първи сняг“ е след три месеца, а имаш по-належащи грижи.
Ахман кимна.
— Новолуние.
Иневера се събуди — Ахман я бе обгърнал собственически дори насън.
Като внимаваше да не го събуди, тя натисна с палец едно средоточие на ръката на Ахман и я обезчувстви, та да се измъкне от леглото. Босите ѝ стъпала потънаха в килима и тя закрачи толкова тихо на пръсти, че дори звънчетата около глезените ѝ не гъкваха.
Мощта на Ахман растеше с всеки изминал ден, той се нуждаеше от все по-малко сън, но така или иначе, затваряше очи за час-два, а тя се бе погрижила да спи дълбоко и спокойно. Докато Иневера излизаше на терасата, по крака ѝ бавно се процеди струйка от семето му. Запита се дали от това им съешение ще произлезе дете. Без заровете нямаше как да знае, но любовната им игра бе свирепа, а и твърде отдавна не му беше раждала син.