Когато я обяви, всички се извърнаха към нея и ведно се поклониха, като ято птици. Дамаджите я наблюдаваха по-скоро като лешояди, ала тя ги пренебрегна и не откъсваше очи от Ахман, докато не стигна до него. Разлюля бедра, както когато му танцуваше в покоите си, и с прозрачните си роби сякаш изпълваше цялото помещение със сладострастие пътьом към съпруга си.
Усещаше смесицата от щение и омраза от дамаджите и потисна усмивка. И бездруго бе унизително да стоят под една жена, но възбудата само втриваше сол в язвите по гордостта им. Тя знаеше, че мнозина от дамаджите си бяха подбрали съпруги така, че да приличат на нея, и изпитваха особено удоволствие да демонстрират надмощие над тях в постелята. Иневера тайно насърчаваше това, защото знаеше, че така попадат още повече под омаята ѝ.
— Майко. — Джаян се поклони почтително. Първородният ѝ я чакаше в основата на подиума, в черното на шарум и белия тюрбан на Шарум Ка.
— Сине. — Иневера кимна и му се усмихна, ала се почуди защо е тук.
Джаян нямаше нерви за духовници и политика. Беше взел едно от именията на зеленоземците и там си бе построил нов Копиен трон. Прекарваше дните си в съвещания с шарумите. Каквото и друго да можеше да каже за него майка му, Джаян бе великолепен Пръв воин.
На две стъпала под подиума на Ахман клечеше дебелият кхафит Абан, накипрен с красива разноцветна наметка, готов — както винаги — да шепне в ухото на съпруга ѝ. Присъствието му обиждаше мнозина, но след няколко особено унизителни урока от страна на Ахман никой не смееше да злослови за кхафита пред Избавителя.
Колкото до Иневера, съветите на Абан ѝ се струваха многократно по-разумни от тези на всекиго другиго от придворните на Ахман, но това само изостряше предпазливостта ѝ. Понякога Ахман презираше Абан открито, но и му вярваше. В името на личната изгода Абан с лекота можеше да налее отрова в ухото на господаря си наместо мъдри слова. Заровете така и не бяха успели да изяснят в какво се коренят мотивите му и затова Иневера оставаше нащрек.
Тя позволи на мисълта да отмине и се огъна пред повея ѝ. С времето щеше да се справи и с кхафита. Отново вдигна очи към Ахман.
Беше си донесъл от Красия Черепния трон и седеше на него навръх седмостепенния подиум, от глава до пети въплътил цялото великолепие на Шар’Дама Ка. Носеше Короната на Каджи, тъй както друг би носил износен тюрбан. Употребяваше неунищожимото Копие на Каджи като продължение на ръката си и правеше с него дори нехайни жестове, а във всяка негова дума кънтяха и благослов, и повеля.
Но сега носеше и коприненото защитено наметало, което зеленоземската курветина му поднесе, когато се срещнаха за пръв път. Иневера разшири ноздри и отново се принуди да се превърне в палма пред вятъра.
Не можеше да отрече, че наметалото е прекрасно: чисто бяло и бродирано със сребърен конец, обсипано със стотици защити, които оживяваха нощем и очите на алагаите се плъзгаха по собственика му като водни капки по намаслен плат.
Легендарното Наметало на Каджи, съшито от самата първа дамаджа, притежаваше подобни сили, ала го бяха открили на парцали, проядено от времето, в саркофага с копието.
Ахман потриваше коприната между пръсти като косата на любовница и това, че бе на раменете му, говореше много на събралото се множество. Ахман казваше, че жената не само му е обещана, но и има връзка с божествената благодат.
Както и аз някога, горчиво си помисли Иневера. Въпреки прозрачната коприна не друго, а липсващите зарове я караха да се чувства гола.
Въпреки това се усмихна широко, когато се представи на съпруга си, и приседна дръзко в скута му. Повдигна булото си и го целуна, като размърда хълбоци на коленете му пред всички. Ахман бе свикнал с това представление, но то винаги го смущаваше. Тя бързо се отдели от него и пристъпи към ложето от възглавници вдясно от трона. Зърна за миг погледа на Абан: не сласт, а уважение.
Помни това, кхафит, помисли си тя. Със северняшката си уличница и ти се опита да се вмъкнеш в леглото на Ахман, но сега я няма. Тя прокара пръсти през косата си и леко завъртя долния край на обецата си, за да чува по-добре какво шушне Абан на съпруга ѝ.