— Как върви сбирането на множествата ни, сине? — попита Ахман.
— Добре — отвърна Джаян. — Увеличихме гарнизоните на вътрешния и външния град и започнахме да организираме обходи.
— Чудесно — рече Ахман.
— Ала платихме дан, задето набирахме и въоръжавахме воини от селата на чините.
— Платил е дан, за да си краси двореца — тихичко промълви Абан. — Военните налози в хазната на Шарум Ка следваше да са напълно достатъчни.
— Колко ще ми поискаш? — попита Ахман сина си.
— Двайсет милиона драки — отвърна Джаян. Направи пауза. — Трийсет би било по-добре.
— Брадати Еверам — измърмори Абан и потърка слепоочието си, а дамаджите вдигнаха уплашена глъч. Иневера не ги винеше. Сумата бе кошмарна.
— Имам ли толкова изобщо? — попита Ахман тихо.
— Можем по-бързо да претопяваме и да сечем наново монетите от хазната на зеленоземците, както и златото от мините ти — рече Абан, — но би сглупил да му дадеш и пукнат грош, без да ти се отчете докрай къде е отишъл военният налог и как ще похарчи останалите пари.
— Не мога да го злепоставя така пред всички — отвърна Ахман.
— Кхафитът е прав, любими мой — каза Иневера. — Джаян си няма понятие за стойността на парите. Ако му отпуснеш това, ще се върне за още след две седмици.
Ахман въздъхна. Самият той не се справяше добре с парите, но поне вярваше на съветниците си.
— Добре тогава — рече на Джаян. — Щом твоят кхафит предостави на Абан пълен отчет как си похарчил военния налог, както и какво възнамеряваш да правиш с допълнителната сума.
Джаян се скова и размърда устни безмълвно.
— Може би ще мога да ти помогна, братко — включи се Асъм. — Винаги си бил по-добър с копието, отколкото с писалката.
— Помощ от един пуш’тинг ми трябва, колкото и от кхафит — изръмжа Джаян.
Асъм не се върза и се поклони със самодоволна усмивка.
— Твоя воля.
Самият Ахман не беше наследил нищо, а си го бе спечелил, но и двамата му най-големи синове открито се домогваха до титлата му и бързо се хващаха за гушите, за да си спечелят благоволението на баща си.
Междувременно Асъм многократно бе искал от баща си да върне титлата „андрах“ и да го сложи на трона. Досега Ахман отклоняваше предложенията. Асъм бе с четвърт век по-млад от всеки друг андрах в историята, а титлата щеше да го постави над по-големия му брат.
Джаян бе импулсивен, а Асъм — предпазлив, Джаян се гневеше лесно, а Асъм запазваше хладнокръвие и говореше тихо, Джаян бе брутален, Асъм — изтънчен. Станеше ли Асъм андрах, щеше да се лее кръв, а мнозина дамаджи биха застанали зад Джаян. Позицията му повеляваше да служи на съвета на дамаджите. Андрахът имаше властта да им нарежда. Едно бе да получават заповеди от Ахман, съвсем друго — от дама, сменил бидото си едва преди година.
— Ще ти подготвя записките за парите, Татко — рече Джаян, навъсен срещу своя по-малък брат.
Своя захвен.
Седемнайсета глава
Захвен
326-329 г. СЗ
Ще дочуе глас от миналото си и ще се срещне за пръв път със своя захвен.
Иневера дълго време мислеше върху това предсказание. Някои от символите бяха директни и лесно се разбираха независимо от контекста. Повечето — не. Иневера умееше да ги чете по-добре от всяка друга жена, но дори тя откриваше повече объркване, отколкото истина в алагаи хората.
Захвен беше древен символ и се бе сдобил с много значения през годините, нито едно от които не можеше да се тълкува с лека ръка. Можеше да значи „брат“, но можеше да значи и „съперник“, „двойник“ или „смъртен враг“. Мъжете наричаха захвени тези от другите племена, които им бяха равни в йерархията, но и Еверам се смяташе за захвен на Ний.
Но кой можеше да е захвенът на Ахман? Той нямаше братя, нито братовчеди, а неговият аджин’пал беше Хасик и Ахман вече го познаваше. Нима се надигаше още един Избавител? Претендент може би? Или щеше да срещне наместника на Ний на Ала? Беше Новолуние и алагаите бяха най-силни именно сега, а за Алагай Ка се пишеше, че се издига от седмия кръг на бездната. Нима в Лабиринта тази вечер щеше да излезе властелинът на демоните?
Иневера вдиша дълбоко и позволи на страха и напрежението си да преминат през нея като вятър. Запази центъра си.