Но дори така, друга част от предсказанието продължаваше да я гложди. Кой беше гласът от миналото на Ахман и защо тя не знаеше нищо за него?
Миналото те застига, за да си събере дълговете, казваше Евджах’тингата. Иневера си спомни нощта със Соли и Касаад в шатрата на дама’тингите и не можеше да не се съгласи.
Беше мигът преди зазоряване от първия ден на Новолунието, когато се плащаха дългове и се изпълняваха клетви. Шарумите щяха да се приберат по домовете си със заплатите си, а момчетата излизаха от шараджа, за да се видят със семействата си.
Иневера прибра заровете си, вдиша дълбоко, докато открие центъра си, изправи се плавно и отиде в постелята на Ахман. През повечето вечери се връщаше в двореца, когато Лабиринтът се опразваше от алагаи — обикновено часове преди зората. Щеше да спи, докато слънцето се издигне високо в небето.
Но в дните на Новолунието се събуждаше още призори, за да има възможно най-много време със синовете си.
Тя свали одеждите си и се отпусна сред възглавниците, за да го събуди.
Иневера се подпираше на една мраморна колона и наблюдаваше Ахман заедно с Джаян и Асъм. Момчетата бяха до баща си, а всички заедно се намираха в средата на стаята пред едно чучело, увиснало във въздуха. Ахман им преподаваше уроци по бой с копие и шарусахк.
Сестрите ѝ по брак също присъстваха, разбира се, заедно със своите синове, които клечаха из стаята в кръг, сами по себе си малка армия. Иневера беше започнала да нарича своите дживах сен „малки сестри“, както някога я наричаше Кенева. Умалителното не им се нравеше — самите те бяха наследници на предводителките от различните племена, — но никоя не смееше да се възпротиви. Беше Новолуние и Ахман щеше да обърне внимание на всяка от тях поред преди пира.
— Един ден аз ще съм Шарум Ка! — извика Джаян и заби копието си в чучелото.
Иневера изгледа тъжно първородния си син, вече на дванайсет. Някога беше умен. Не колкото брат си Асъм, но бе любознателен. Три години в шараджа бяха угасили пламъчето в очите му и сега приличаше на всички шаруми — брутални, празноглави скотове. Гледаха живота и смъртта и виждаха повече смисъл във второто. Джаян беше най-добрият боец в класа си, но го измъчваха елементарни сметки и текстове, които година по-малкият Асъм бе овладял още преди години. Джаян бе склонен повече да се избърше с парче хартия, отколкото да прочете думите по него.
Иневера въздъхна. Ако само Ахман ѝ беше позволил да го сложи сред даматите — но не, той искаше синове шаруми. Само вторите синове можеха да приемат бялото. Останалите отиваха в шараджа.
Но в погледа на Ахман се четеше безусловна обич към синовете му и Иневера не можеше да го вини.
Сякаш прочел мислите ѝ, Ахман се обърна към нея.
— Ще се зарадвам, ако дъщерите ми също се връщат у дома за всяко Новолуние.
Би ги похарчил като излишни жълтици за мъже, които не ги заслужават, помисли си Иневера, но иначе само поклати леко глава.
— Съпруже, обучението им не бива да бъде прекъсвано. Хану Паш за ний’дама’тингите е… суров.
И наистина, самата тя ги обучаваше още от раждането им.
— Не може всички да станат дама’тинги — каза Ахман. — Трябва да имам дъщери, които да сватосам за верните си мъже.
— И ще имаш — отвърна Иневера. — Дъщери, на които никой мъж няма да посмее да посегне и които са ти верни повече, отколкото на собствените си съпрузи.
— А на Еверам ще са верни повече, отколкото на мен — измърмори Ахман.
И най-вече ще са верни на теб самата, прозвучаха думите на Кенева в главата на Иневера.
— Разбира се.
Пазачите се размърдаха и влезе Ашан. Като личен дама на Шарум Ка, той рядко се показваше по Новолуние, тъй като бе зает да върши богослужения и да раздава благословии. Асукаджи влезе заедно с него и веднага застана до Асъм. Приличаха повече на братя, отколкото на братовчеди и имаха повече общи черти, отколкото Асъм и Джаян.
Ашан се поклони.
— Шарум Ка, има един въпрос между шарумите, който трябва да уредите.
Иневера се напрегна. Това е то.
Ахман вдигна вежда, когато тя се надигна да отиде с него, но не понечи да я спре — не че можеше. Излязоха от двореца и се спуснаха по голямото каменно стълбище към двора, който гледаше към тренировъчните площадки на шарумите. В далечния край се намираше Шарик Хора, а по протежението между храма и двореца се намираха шатрите на племената.