Само ако можех да се омъжвам толкова лесно, колкото Ахман се жени. Умът ѝ пробяга през всички възможности, но в крайна сметка безбрежното бъдеще я надви. Силите ѝ не бяха безкрайни и дори дама’тингите не можеха да взимат по двама смъртни съпрузи. Дори един понякога беше в повече. Мъжът пред нея въпреки потенциала си не можеше да е този, когото народът ѝ щеше да следва, а не можеше да има и двама такива — на север и на юг. Земята не беше достатъчно голяма. Щяха да я разкъсат и да изгубят Шарак Ка.
И тъй, трябва да е Ахман.
— Може да се бие. — Тя прибра заровете и попи кръвта от драскотината на Арлен Бейлс. Намаза го с мехлем и го превърза с ново парче плат, като прибра окървавеното.
Ахман и чинът незабавно излязоха от стаята и Иневера чу съпруга си да раздава заповеди на висок глас в коридора. Отново извади заровете и изстиска още малко от кръвта върху тях.
— Как може Ахман да отнеме силата от сина на Джеф? — попита тя и ги хвърли.
Когато захвенът се натъкне на истинското могъщество, ще сподели тайната си с истинските си приятели, но ще умре, преди да я предаде.
Иневера отново бързо прибра заровете, надигна се и излезе. Ахман се намираше в края на коридора, готов да поеме към тренировъчните площадки. Тя го хвана за ръката.
— Чинът ще е от първостепенна важност, за да се въздигнеш до Шар’Дама Ка — прошепна му. — Приеми го за свой брат, но го дръж в обсега на копието си. Един ден трябва да го убиеш, ако искаш да те приветстват като Избавителя.
Същата нощ в града се разгоряха сигнални огньове, чуваха се камбани и писъците на жени из целия подземен град. Първата стена бе пробита.
Беше немислимо. Нечувано.
Ала беше и Новолуние и заровете бяха предрекли, че Ахман ще се срещне със своя захвен. Нима онзи го беше убил? Ами ако заровете не бяха говорили за мъжа от зелените земи? Ами ако Алагай Ка се бе надигнал точно тази нощ и Ахман се сражаваше с него? Готов ли беше, ако Шарак Ка започнеше сега?
На следващата сутрин нещата изглеждаха точно така, изглеждаше и че Ахман е готов. Каменен демон бе разбил голямата порта, бе избил десетки воини и беше проправил пътя на стотици други алагаи. Подобно нещо никога не се бе случвало в историята на Пустинното копие, катастрофа, достатъчно голяма, за да смрази кръвта и на най-смелия мъж.
Ахман обаче бе отразил нападението, беше затворил отново портите, спасявайки безброй воини. Той и севернякът се бяха изправили срещу каменния демон заедно в Лабиринта и го бяха приклещили до изгрев-слънце. Чудовището беше успяло да избяга, но само по случайност.
Цената беше много висока. Над една трета от воините на Красия бяха загинали само за една нощ, а демонът се оказа създание, преследвало Арлен Бейлс от единия край на света до другия. Андрахът го искаше мъртъв, а Ахман беше заложил репутацията си, за да го спаси, напук на предводителя си. Нарече Бейлс пар’чин, смел другоземец. Само подкрепата на шарумите и на някои от по-влиятелните дамати бе спасила северняка и Ахман.
— Ще ми трябва повече от кръвта на пар’чина — каза Иневера.
Ахман се засмя.
— Лесна работа. Пар’чинът често кърви в Лабиринта, но и алагаите винаги плащат прескъпо.
Следващия път ѝ донесе парцал, толкова гъсто напоен с кръвта на Бейлс, че напълни цял мускал. Иневера беше прикрепила парче хора под слоевете непрозрачно стъкло и го беше защитила, за да пази кръвта свежа.
Самата Иневера сервира чай на пар’чина в нощта, когато донесе копието. Ахман я изгледа невярващо, но тя искаше да се намира колкото е възможно по-близо до предмета. Севернякът не сподели нищо за произхода му, докато другите шаруми се взираха изумени в оръжието, но пред Ахман бе признал, че го е взел от руините на свещения град Анокх Слънце.
Плътните завеси на трапезарията бяха спуснати, а Иневера носеше защитената си гривна. Отдавна не беше изпълнявала церемонията, ала годините като ний’дама’тинга бяха изградили толкова силен навик, че можеше необезпокоявана да я извърши и едновременно с това да отдели цялото си внимание на копието. Грееше като самото слънце — сила, която можеше да идва само от костена сърцевина на демон. Стотици преплетени защити се нижеха по цялата му дължина, а Иневера никога не беше виждала подобен метал.