— В двореца му имаме повече хора, отколкото има самият той — рече Ахман. — Призори ще отворят дверите и ще избият последните шаруми, които не са се отказали от старите порядки. По обяд ще седя на Черепния трон. Ще изпратя вестител при теб, за да ви съобщи кога можете да дойдете заедно с твоите дживах сен.
Иневера кимна, сякаш осмисляше важна информация, макар да бе подслушвала редовно тайните му съвещания с останалите предводители на бунта му, а и собствените ѝ зарове потвърждаваха заключенията му. Оказа се, че не е нужно да му подсказва почти нищо, след като копието се озова в ръцете му. Беше го наставлявала за предводител и завоевател, а той бе усвоил всичко нужно, тъй както птица се учи да лети.
Ахман излезе, за да се срещне отново с хората си, а Иневера повика малките си сестри. Съблякоха белите ѝ одежди и тя пристъпи в димящата вана, където Евералия и Таладжа чакаха да я обтрият и намажат с ароматни масла.
— Донесете ми червената коприна за танци — рече тя на Куаша, която побърза да изпълни.
— Умно — каза Балина през усмивка. — Ще ги облечеш под бялото, за да помогнеш на съпруга ни да отпразнува подобаващо триумфа си.
Иневера отметна глава и се засмя.
— О, малка сестро. Никога повече няма да облека бялото.
Иневера се излежаваше на възглавниците до Черепния трон на Шарик Хора. Сега самият храм на вековните воини бе техният дворец, а тук витаеше древна магия. Не толкова ефектна, колкото тази на демонските кости, но не по-слаба. Милиони мъже бяха загинали и костите им се белееха навред, духовете им — приковани към мрамора.
Като знаеше, че предците ѝ я наблюдават, Иневера се чувстваше още повече като блудница върху леглото си от копринени възглавници, облечена сякаш само в прозрачни воали. Шалварите ѝ бяха срязани отстрани от долу догоре, прикрепени към глезена с тънки златни гривни, тъй че щяха да се отварят широко с всяка нейна крачка. Над тях беше облякла дълга ивица коприна, която едва покриваше гърдите ѝ, но пък не ги скриваше изобщо. Връзваше се отзад, под лопатките ѝ, а краищата на възела бяха обточени по всяка от ръцете ѝ, привързани към китките ѝ с гривни, подобно на шалварите. Малките ѝ сестри прилежно бяха намаслили кичурите ѝ, бяха ги пристегнали със сърма.
Но дори и у това се таеше сила. Ахман възненавидя новите ѝ навици, ала бе добре да му напомня пред хора, че дори властта на Шар’Дама Ка не е безгранична. Затова той силом се преструваше, че изборът е негов.
Урокът беше важен и освен ако не бе сбъркала в преценката си, още сега щеше да го повтори. Пред нея и Ахман стояха Кадживах, Ашан, Имисандре, Хошвах и Ханя, както и племенниците на Ахман, Ашия, Шанвах и Сиквах.
— Заровете на Хану Паш призоваха сина ми Асукаджи да облече бялото, Святи Избавителю — говореше Ашан, — но дъщеря ми Ашия, кръв от кръвта ти, е получила черното. Това е оскърбление.
— Трябва да цениш дъщерите си, Ашан — рече Ахман. — Ако влязат в двореца на дама’тингите, може никога повече да не ги видиш. Няма позор в това да е дал’тинга — и той посочи Кадживах.
Ашан ѝ се поклони дълбоко.
— Не исках да ви оскърбя, Свята Майко.
Кадживах му върна поклона.
— Няма защо, дамаджи.
Тя се обърна към сина си и макар той да се намираше на седем стъпала над нея, сякаш тя го гледаше отгоре.
— Няма позор у дал’тингите, сине мой, но има бреме. Със сестрите ти го носихме дълги години. Нима ще позволиш законът да защити съпруга на дете от твоята кръв, ако посмее да я удари?
Ахман се обърна към Иневера, ала тя започна първа.
— Заровете не са я призовали. — Изрече го тихо, та да я чуе само той. Можеха да си го позволят, седнали над всички останали. — Ти би ли приел сакат в редиците на шарумите си?
Ахман се начумери, ала ѝ отвърна също толкова тихо:
— Сравняваш племенниците ми със сакати?
Иневера поклати глава.
— Казвам, че друго им е отредено. Ала не е нужно някой да ти отреди величие, за да си го заслужиш. Виж себе си, любими. Ако желаеш, ще ги отведа в двореца на дама’тингите и ще ги обуча, както обучиха теб в Шарик Хора.
Ахман я погледа още секунда и кимна. Обърна се към останалите.
— Момичетата ще отидат в двореца на дама’тингите, като дал’тинги, и ще се обучат. Ще излязат кай’тинги и когато се омъжат, ще носят бяло було с черните си одежди и забрадки, а от днес така ще се обличат и майка ми, и сестрите ми. А който посмее да сложи зловредна ръка на кай’тинга, ще загуби крайника или живота си.