Дърварите не заплашваха, но нямаше и нужда. Най-ниският от тях беше глава по-висок от всеки от пешаците на графа. Дори бронираните конници изглеждаха уплашени. Сянка беше почти толкова голям, колкото конете и докато се прокрадваше покрай тях, те цвилеха и се надигаха на задни крака. Ако чудовището станеше още по-голямо, скоро Евин можеше да язди него вместо товарния си кон.
Дървените войници погледнаха към капитана си, очакваха заповеди. За това обаче вече беше твърде късно, бяха напълно обградени.
Изпод дърветата се показаха още дървари, отпуснали тетивите си, но все така намръщени. Дъг и Мерем отдадоха чест на Гаред, преди да застанат до него.
— Та к’во викаше? — попита той.
Капитанът бе очевидно стъписан, но тръсна глава и се опита да си върне самообладанието. Вдигна ръка и направи сложна поредица от жестове към хората си. Свалиха копията си с облекчен вид, но изглеждаха готови да ги вдигнат всеки момент.
Войникът слезе от коня си, свали шлема си и се поклони отривисто на Лийша.
— Казвам се скуайър Гамон, капитан на гвардията на графа. Тук сме да ви придружим до Негова Светлост.
— И за това са ви нужди седемдесет души, капитан Гамон? — попита Лийша. — Вътрешността на Хралупата толкова ли е опасна?
— Няма от какво да се боите тук, господарке — каза Гамон, — но по заповед на графа никой красианец не може да влиза в града въоръжен.
— Ний да ме вземе, ако предам оръжието си — изръмжа Кавъл на красиански.
Лийша се обърна към него и вдигна вежда.
— Простете ми, господарке — каза той на тесиански, — но копието ми е подарък от самия Избавител, няма да го предам на някакъв изнежен чи’шарум от зелените земи.
— Ще го сторите — каза му Гамон — или ще ги вземем от вас, независимо кой стои на пътя ни. — Той погледна към Гаред и Лийша. — Може да сте повече от нас, но графът командва хиляда Дървени войници. Искате ли да проливате кръв, задето Негова Светлост се опитва да пази хората си от друговерски нашественици?
Лийша потърка слепоочията си.
— Ако това е била целта му, странно се опитва да я постигне. — Поклати глава. — Но не, няма да предадем оръжията си. — Обърна се към Кавъл. — Няма да предадете оръжията си на него, офицер, ще ги предадете на мен.
— Боя се, че това не ни стига, господарке — каза Гамон.
Лийша го изгледа снизходително.
— Капитане, обезоръжен сте. Не настоявайте да държите ядрон за рогата.
Гамон отвори уста, ала не продума. Това беше достатъчен отговор. Тя се обърна към Кавъл.
— Събери копията от хората си, дал’шаруми и кха’шаруми, и ги сложи под фургона ми. Имате думата ми, че ще ви бъдат върнати, когато си тръгвате от Хралупата.
Кавъл се поколеба и хвърли поглед през рамо. Лийша му просъска.
— Не търси дама’тингата си — каза тя на красиански. — Ахман нареди аз да командвам, не тя. Прави каквото ти казвам. Сега.
Офицерът оголи кучешките си зъби, ала изпълни нареждането, събра оръжията от хората си и ги постави на безопасно място. Несъмнено имаха и ножове, а Колив — и още какви ли не оръжия, но обидите към красианската чест си имаха граници. Ако тя или капитан Гамон опитаха да ги претърсят, щеше да се лее кръв.
От множеството се отдели Дарси и застана до нея. Не се поклони, но така здраво прегърна Лийша, че ѝ изкара въздуха.
— Не можеш да си представиш как се радвам, че се върна. — Лийша отвърна на прегръдката, макар да си спомняше колко я бе ненавиждала Дарси някога. Промяната не беше нищо ново, но все така я изненадваше.
— Сега, капитане — каза тя, — ако желаете да ни ескортирате до Негова Светлост, бих искала да разговарям с него.
Войникът кимна, сложи си шлема и се качи на коня. Дърварите отвориха пръстена около хората му, за да се върне той при тях, но останаха до нея. Тя се почувства в безопасност, която не беше изпитвала от месеци. Хубаво беше отново да си е у дома. Дарси пое юздите от красианския колар на Лийша и двете заедно се наместиха на предната пейка, за да поговорят насаме. Уонда яздеше близо до тях, а Гаред бе слязъл от товарния си кон, за да говори с останалите спешени дървари.
— Получи ли съобщението ми? — попита Дарси. — Не ми отговори.
Лийша поклати глава.
— От седмици сме по пътищата. Сигурно съм пропуснала вестоносеца. Какво има? Очаквах Тамос да се пуйчи, но не очаквах чак това. Нещата да не би да са се влошили?