Дарси поклати глава.
— По-скоро обратното. Графът управлява добре. Държи се справедливо с хората, а и урежда редовни продоволствия от север. Инженерите му много помагат с големите защити и новите домове на хората. Новият пастир е като стария. По-стриктен е от Джона, но хората го харесват. Ако нещата продължават така, след година ще сме по-големи от Анжие.
— Не съм изненадана — каза Лийша. — Херцогът дръзко е подходил, като му е дал Хралупата, а и дори да има хиляда души, както казва Гамон, пак не са достатъчно. Най-добре да не ни дава причина да му се противопоставяме, докато не укрепи позициите си. Ще му трябва много подкрепа от хората, когато се върне Защитения.
Дарси се прокашля.
— Ъм, такова, аз затова ти писах. От две седмици е тук. Но е… различен.
Лийша рязко обърна глава към нея.
— Как така различен?
— Сега се нарича Арлен Бейлс и е сменил пастирските си одежди с обикновени. Казва, че идва от някакво село, Потокът на Тибит, някъде на гъза на нищото насред Мливари.
— Честна дума? — По лицето на Лийша се разля широка усмивка. Арлен беше ли успял да се изправи срещу демоните си и да открие себе си отново? Тя се сети за последната им смущаваща раздяла — колко много тя искаше да се разделят, но и колко сигурна се чувстваше в прегръдката му за сбогом.
— Да, сама го видях — каза Дарси. — Но има и още. Сега има… сили.
— Винаги е имал сили, Дарси. Защитите…
— Не само това — прекъсна я Дарси. — Още първата нощ Анди Кътър го разпори един демон, направо като прасе. Бях там, почнах да редя заупокойни молитви. Нищо не можех да направя. И ти нямаше да можеш нищо да направиш. Но Защитения само махна с ръка и раните му се затвориха пред очите ми. Анди стана и тръгна, все едно нищо не е било.
— Просто е махнал с ръка? Не е рисувал защити с демонска кръв по кожата на Анди?
— Естествено, че не! — Дарси се оцъкли. — Що за диване трябва да си, за да си рисуваш по кожата с оная гняс?
— Няма значение — каза Лийша. — Жестове ли правеше само, или рисуваше защити във въздуха?
Дарси се позамисли.
— Може и да е рисувал защити. Ама не ги познавах.
Лийша кимна.
— Искам да поговоря с Анди по-късно.
— Говори с половината град — каза Дарси. — На следващата нощ отиде до болницата и я разчисти. И един счупен нокът не остави за лекуване.
— Създателю… — Лийша беше научила някои тайни за лечителството с хора, докато беше в Дара на Еверам, но нищо в подобни мащаби. Мисловният демон, срещу когото се бяха изправили с Иневера, правеше заклинания, като рисуваше защити във въздуха, но тя не беше успяла да повтори това, дори с рога му в ръка. Откъде взимаше цялата тази сила Арлен? Количеството изразходвана енергия трябва да е било чудовищно.
— Да — съгласи се Дарси, — а всяка следваща нощ прескача до някой различен от бежанските градове и прави същото. Отвсякъде ми донасят как направо връщал хората от онзи свят. Още вика, че не е Избавителя, но все по-малко хора го слушат какво говори, а вместо това гледат какво върши. Нощи, и аз започвам да вярвам.
Лийша се намръщи.
— Как го понася графът?
— Както капитанът с Гаред преди малко — каза Дарси. — Опита се да се направи на силен и Защитения го постави на мястото му. Не се противопоставя открито на Тамос, но всеки глупак може да види как ги е наплашил с пастира. Крият се зад затворени врати и внимават с думите пред други хора.
Лийша отново потърка чело, за да я отпусне малко болката в главата. Прииска ѝ се Арлен да изцери и нея.
— Трябва ли да знам още нещо?
— По последното Новолуние се е бил с някакъв умен демон — каза Дарси. — Влиза ти в главата, кара другите ядрони да се бият като войници с генерал. Иска всички да носят защитени превръзки на главите си, преди луната отново да се скрие.
Дарси ѝ показа парче плат и Лийша го взе, за да го разгледа — защитата беше същата като тази, която раздаваха в селцата на път към дома.
Кимна.
— Това ли е всичко?
Дарси поклати глава и сниши глас.
— Не е сам.
Глухото туптене в главата ѝ премина в рязка болка. Дарси не бе казала нищо повече, но с този тон нямаше и нужда.
— Така ли?
— С едно момиче е — потвърди опасенията ѝ Дарси. — Рена Танър. Казва, че е от родното му място, оня Поток. — Дарси напрали пауза и се втренчи някъде надалеч. Гласът ѝ стана безизразен. — Казват, че са си обещани.
Дарси продължи да гледа в нищото, чакайки Лийша да реагира. Почти всички в Хралупата си шепнеха за онзи момент, когато Арлен бе нахлул в Свещения дом по време на Битката при Хралупата, крещейки името ѝ, когато чул, че е в опасност. Шепнеха си как се е появил за пръв път при нея, как е влизал и излизал от колибата ѝ по всяко време. Шепнеха и мъдруваха. Не бе тайна, че целият град се молеше просто да се вземат и се чудеше защо толкова се бавят. Лийша често се чудеше същото.