Осъзна, че е затаила дъх, и се насили да издиша. Бе абсурдно да се разстройва. Отдавна се беше уморила да чака Арлен и вече търсеше на други места. Нощи, повръщането всяка сутрин го доказваше. Но някога тя го искаше за себе си. Ако той бе отвърнал на желанията ѝ, тя щеше да му пристане без никакви колебания.
Но той не я искаше. Заради проклятието си, твърдеше. Не можеше да създаде семейство с омърсена от демонска магия кръв. Това я накара само да го обикне повече заради благородната саможертва, заради гордостта му. Чувстваше се слаба, задето после си беше потърсила друга мъжка компания.
Но дали е бил честен? Едва няколко месеца по-късно се бе обещал на друга. Всичките му думи ли са били преструвка? Мисълта я изпълваше с гняв. Как смееше? За толкова слаба ли я мислеше, за толкова отчаяна да си спечели любовта му, та да не може да понесе истината? Че трябваше да я лъже, за да не нарани крехката ѝ душица? Страхливец.
Всичко това премина през главата ѝ, ала тя се бе поучила от дама’тингите и нищо не си пролича на лицето ѝ.
— Това е добре — каза тя накрая. — Заслужава да е щастлив, а една добра жена ще му помогне да стои на земята.
— Не и тази — измърмори Дарси.
Лийша я изгледа питащо, но едрата жена само потърка гърлото си и не каза нищо повече.
За изненада на Лийша не се упътиха веднага към Ядронското гробище, а вместо това свърнаха към друга част от голямата защита. Тъкмо се питаше накъде са тръгнали, когато се показа Тамос.
Крепостта още се строеше, но вече бяха издигнали огромна палисада, здраво завързани един за друг и намазани с катран стволове, достатъчно дебели и високи, за да могат по тях да се разхождат войници, а равномерно разположените бойници им даваха прикритие за удобна стрелба.
Портите на палисадата се разтвориха и разкриха двор, предостатъчно голям за целия керван. Докато войниците им махаха да преминават, на Лийша ѝ стана ясно, че Тамос цели точно това, да прибере всички зад стените и да затвори портата зад тях. Дали щяха красианците изобщо да излязат оттук? Лийша, разбира се, знаеше, че освен шпиони те са и заложници, дадени на драго сърце от Ахман, за да покаже благосклонност, но намерението ѝ бе да се отнася с тях като с всички останали и да им позволи да видят добрината на нейния народ.
Съмняваше се това да са намеренията на граф Тамос. Досега демонстрираше доброжелателство, ала мисията му беше ясна: да овладее Хралупата, да научи повече за сразяването на демони и рязко да очертае границите на Анжие пред красианците. По северняшките дворове настроението беше безусловна омраза към тях. Това не бе незаслужено след нападението над Райзън, но ескалацията бе последното, от което се нуждаеха всички. Ахман щеше да прегази Хралупата — а вероятно и Анжие, — ако получеше възможност.
— Спри — каза тя на Дарси и жената веднага изпълни.
Останалата част от кервана също спря, а Лийша слезе на земята и отвори вратата на фургона.
Илона погледна навън към централната кула на графа. Подсвирна.
— Принцчето не си е губило времето. Женен ли е?
Лийша въздъхна. Дори сега не можеше да погледне майка си, без почти да изгуби самообладание.
— Надявам се, че не. Според мълвите спи с всяко девойче, което погледне към него.
— Трябва му някоя, дето да му позавърти главата — рече Илона.
— Казах девойче, майко — отвърна Лийша. — Не мисля, че си негов тип.
— Хей, не говори така на майка си! — възкликна Ърни.
Лийша го изгледа и едва потисна желанието да се разкрещи. Дори след всичко баща ѝ защитаваше жена си. Ърни не бе и наполовина толкова наивен по отношение на жена си, колкото го мислеха хората, но за пълната му липса на самоувереност Илона бе права.
Лийша се престори, че не е чула.
— Отивам да посетя Негова Светлост. Неколцина от дърварите ще ви придружат обратно към къщи. Когато стигнете и никой не ви гледа, вземете красианските копия и ги скрийте в работилничката за хартия. Там, където никой няма да ги намери.
Ърни се пообърка от този развой на събитията, но след миг кимна.
— Добре. Знам точното място. Имам една каца за каша с двойно дъно.
— О, наистина ли? — попита Лийша. — И за какво би ти притрябвала такава?