Ерин подсвирна рязко.
— Хей, Сянка! Отиди да намериш Калън!
Хрътката излая така, сякаш протътна гръмотевица, и се отдалечи тичешком. Евин дръпна здраво юздите, за да овладее конете, и фургонът пое напред. Останалата част от кервана остана под зорките погледи на Дървени войници и дървари, докато Лийша и останалите влизаха в кулата на графа.
И тя, като всичко останало, още се строеше, но основите бяха поставени, а части от имението му вече функционираха. Една групичка Дървени войници се събраха пред главния вход с приготвени копия и щитове.
Лийша отиде при Гаред и сниши глас.
— Гаред, ако графът се опита да ти даде титла и униформа, не приемай веднага.
— Защо? — попита Гаред, без да се старае да поддържа заговорническия тон.
— Защото така ще им предадеш армията ни, идиоте — отвърна Роджър вместо Лийша, докато идваше откъм другата му страна. И той говореше достатъчно тихо, за да не го чуят другите.
Гаред премести ядосан поглед върху жонгльора.
— Много съм ти смешен, а? Защитения ми каза да те пазя, докато го няма, Роджър. Заклех се в слънцето и му обещах. Скачах на пътя на демони, красианци и к’во ли още не.
Изведнъж надвисна над момчето, а Роджър, който допреди миг беше изпънал гръб, се сви назад.
— Никога обаче не ми е нареждал да ти търпя глупостите, а взе все повече да си позволяваш. Върнал се е, значи съм си спазил обещанието. От сега нататък си пази гърба, саката вейка такава. Следващия път, кат’ ме наречеш идиот, ще те накарам да си глътнеш зъбите. — Гаред облиза два пръста и ги вдигна нагоре. — Кълна се в слънцето.
— Гаред — внимателно се намеси Лийша, докато Роджър зяпаше стъписан. — Имаш право да се гневиш, задето те приемаме за даденост. Аз самата съжалявам. Понякога те виня за всички проблеми в живота си, но истината е, че не си направил нищо, което милион други момчета не биха. Прощавам ти. Изплатил си си дълга многократно.
— А така — изръмжа Гаред.
— Но Роджър е прав. Ако позволиш на графа да ти даде титла, все едно казваш, че дърварите са част от анжиерската армия.
Гаред сви рамене.
— Че не сме ли? Двамата се държите, все едно аз съм тъпакът, но май сте забравили на коя страна сте, докато се въргаляте насред красианските коприни и цимбали и разни тем подобни. Забравяте кой беше на наша страна, когато имахме нужда.
— Със сигурност не беше херцог Райнбек, да го глътне Ядрото дано — каза Роджър.
Гаред кимна.
— Това го знам. Защитения го направи. Защитения дава на графа да се разпорежда с Хралупата засега и т’ва ми стига. Ако утре каже да отрежем главата на Тамос, и това ще направя.
— А с теб и всички дървари — отвратена каза Лийша.
— Точно така. Следват мен. Не теб, Лийш. — Кимна към Роджър. — Нито цигуларчето. Двамата вървете да берете билки и да си подрънквате. Мъжете ще се погрижим за това.
— Създателя да ни е на помощ — измърмори Лийша, докато Гаред се обръщаше и продължаваше напред.
— Хралупата се е променила, откакто сте били за последно тук, господарке.
Тамос седеше на тежък трон върху издигната платформа, насред залата за аудиенции. Още недовършени, стените и високият таван бяха отчасти оголено дърво и отчасти — греди, покрити с водоустойчива хартия. Във въздуха тегнеха прах и миризма на смесен крит, всичко това — умножено донемайкъде от главоболието на Лийша. Под стъпалата ѝ пристъргваха дървени трески. Но помещението бе плашещо голямо и в завършен вид навярно щеше да спира дъха.
Самият граф бе в пълно бойно снаряжение. Брадата му бе безупречно поддържана, тъй че да личат изсечените черти на лицето му, кръстът му бе тесен, плещите — широки. Приличаше от глава до пети на воин благородник. Зад него един слуга държеше шлема и щита му, сякаш графът всеки момент щеше да пришпори жребеца си в битка.
Отдясно на графа се намираше пастир Хейс, мъжът, когото Арейн бе обещала по време на срещата им преди месеци. Искрен във вярата си и справедлив, така го беше определила, ала и анжиерец по сърце.
Херцогинята майка бе зад всички дела на анжиерци, независимо дали останалите знаеха, или не. Лийша бе станал свидетел на властта на жената от първа ръка по време на посещението си в тамошния двор. Херцогът и по-големите принцове се контролираха от първия ѝ министър Джансън, а Лийша подозираше, че най-малкият докладва направо на нея.
В същата среща Арейн беше обещала да изпрати Тамос и войниците, ала бе пропуснала да спомене, че ще го направи граф.
Трябваше да го очаквам, помисли си Лийша. Жената отново ме направи на глупачка дори след като ме смъмри, задето не мога да ѝ смогна на танца.