Пред трона седеше лорд Артър, на по-малък подиум и пред бюро, с перо в ръка и отворен тефтер. Капитан Гамон се премести вляво, изпъна се мирно и постави тъпия край на копието си на пода. Зад него един лакей взе щита и шлема му.
— Доста се е променило, Ваша Светлост — каза Лийша и направи реверанс. — Обикновено не обграждаме хората си с готови за стрелба лъкове, когато се връщат от дълъг път.
— Хората ни едно време не отиваха насред владенията на врага без разрешение от короната — отвърна Тамос.
— Може би защото досега никога не сме имали врагове — каза Лийша. — В града ми се намираха петдесет красиански воини, а зад тях — цяла армия, и направих най-доброто, на което бяха способна, за да защитя хората си. Нямахме седмица, за да се сдобием с разрешение от короната, нито пък в правилата на града ми се забранява да си ходя и да си идвам, когато поискам.
Тамос въздъхна.
— Свикнали сте да се разпореждате с Хралупата на дърваря, както намерите за добре, господарке. Нищо лошо, докато ставахте само за няколко пратки дърво на година, но това се е променило. Сега аз съм господар на Хралупата и на цялата околия. Градският ви съвет отговаря пред мен, а не обратното. Мога да си обърша задника с правилника ви.
Лийша се усмихна.
— Правете каквото искате, Ваша Светлост, но не се изненадвайте, ако на хората тук това не им се хареса особено.
— Заплахи ли, господарке? — попита Тамос. — След като Бръшляненият трон отвърна на молбата ви за помощ с храна, припаси, инженери, защитници и войници?
— Никакви заплахи — каза Лийша. — Благодарни сме за помощта ви, както и за вниманието, което Негова Светлост ни е отделил. Просто ви съветвам.
— И какво ще ме „посъветвате“ за отряда вражески войници, които сте довели със себе си? — попита Тамос. — Ще ми дадете ли причина да не ги арестувам и екзекутирам на мига?
— Видях красианската армия — каза му Лийша. — Ако нараните ескорта ми, изпратен впрочем като знак на добра воля, за да ни пази по пътя обратно, както и за да установи плодотворно общуване между двата ни народа, все едно обявявате война, която не можем спечелим в никой случай.
— Не си мислете и за миг, че ще им предадем и сантиметър земя — изръмжа Тамос.
Лийша кимна.
— Затова трябва да се усмихвате и да чакате, докато Хралупата стъпи на крака. Дръжте се любезно с гостите ни. Покажете им, че начинът ни на живот е достоен и ние също сме силни.
Тамос поклати глава.
— Няма да позволя красиански шпиони да сноват из големите защити на Хралупата.
Лийша сви рамене.
— Тогава няма да са тук. Ще им позволя да останат на моята земя.
— Вашата земя? — попита Тамос.
— Бруна ми завеща почти пет хиляди декара земя, която ѝ е оставил баща ви, херцог Райнбек Втори. — Тя се усмихна. — Дар, задето е изродила Ваша Светлост, струва ми се.
Тамос поруменя и Лийша спря да се усмихва.
— Когато Бруна умря, оказа се, че е оставила земята на мен. Нарочно съм запазила всеки декар от нея встрани от големите защити.
— Имате предвид земите край колибата на Дарси? — попита Тамос. — Съмнявате се в моето чистосърдечие, когато предлагам сигурността на стените си на тези хора, а после вие предлагате да ги отведете на незащитена земя?
— Земите ми са по-сигурни, отколкото бихте предположили, Ваша Светлост — отвърна Лийша. — Без копията си те просто не са достатъчно, за да създадат истински проблеми, особено след като са взели и жените, и децата си. Красианците носят дарове и стоки за обмен, обещават и още. Нека започнем търговия с тях, а вие изпратете свои собствени шпиони при тях. Ако не можем да предотвратим войната, най-добре да я отложим, докато укрепим силите си и научим повече за противника.
Напрежението от лицето и раменете на Тамос се поразсея.
— Майка ми ми каза, че ще сте такава.
Лийша се усмихна.
— Херцогинята майка добре ме познава. Тя е добре, надявам се?
Тамос сякаш се пооживи малко.
— Не е толкова активна, колкото преди, но мисля, че все пак ще ни надживее всички.
Лийша кимна.
— На някои жени сякаш им се иска да умрат по-скоро, отколкото им е писано, за да си довършат работата.
— Майка ми изпраща поздрави — продължи Тамос. — И дарове.
— Дарове ли?
— Да караме поред — рече Тамос и се обърна към Гаред. — Гаред Кътър?
Гаред пристъпи напред.
— Да, Ваша Светлост?
Артър извади от бюрото си малък свитък и счупи печата му, а после го разгърна:
— Гаред Кътър, син на Стив от Хралупата на дърваря, в името на Негова Светлост херцог Райнбек Трети, носител на Бръшлянената корона, Закрилник на Горската твърдина и херцог на Анжие, от вас се моли и изисква да приемете поста на капитан на дърварите в служба на Негова Светлост, както и титлата скуайър. Ще получите всички земи в региона на Хралупата, който ще се намира под ваш контрол и таксачество, и ще докладвате само пред Негова Светлост лорд Тамос, предводител на Дървените войници. Приемате ли тази чест и дълг?