— Друговерският ти брак не значи нищо тук — намеси се рязко пастир Хейс. — Да се ожениш за повече от една жена, е мерзост. Създателя не го признава.
Роджър вдигна рамене.
— Пастире, за теб може да не значи нищо, но пък това не значи нищо за мен. Казал съм си клетвите.
— А и ако не признаете брака на Роджър, ще обидите красианците отвъд всякаква мяра — добави Лийша.
Хейс се приготви да отвърне остро, ала Тамос му махна да мълчи.
— В Анжие ще сте с една съпруга, господин жонгльор. Изберете си. Ако искате и другата да живее в покоите ви и да ви топли постелята, прислужниците ви няма да задават ненужни въпроси.
— Покои? Прислужници? — попита Роджър недоумяващо.
Тамос кимна.
— Искам да ви помоля да ми служите, както учителят ми служеше на брат ми, като кралски пратеник на Хралупата.
Роджър не промени изражението си, ала се чувстваше, сякаш Тамос току-що е направил салто в трона си и е запял. Още помнеше времето, когато Арик служеше на херцога. Поравно се лееха злато и вино, а той и Роджър носеха най-фината коприна и велур. Благородни дами и господа се кланяха на Арик като на равен, а гласът му носеше силата на трона надлъж и нашир. Имаха пищни покои в собствения замък на херцога, както и достъп до личния му бордей. Арик прекарваше там почти всяка нощ и оставяше малкия Роджър на грижите на жените, докато пътува, напива се или тъне в ласките на някоя от тях.
С други думи, на практика всяка нощ.
На всичко това обаче се сложи край, когато една вечер Райнбек се вмъкна в леглото на любимата си блудница, където откри заспалия Роджър. Мъртвопияният херцог не успя да направи разликата, свали гащите на Роджър и лесно преодоля съпротивата му.
— На недостъпна се пра’иш, а, моме? — изфъфли херцогът. Смърдеше на бъчва. Изкиска се. — Ня’а да ти помогне. Нав’ди се и го поеми. Бързо ш’приключа.
Едва когато Роджър изкрещя и заби лакът в търбуха му, а после скочи от леглото, херцогът се надигна и запали лампата. Роджър трепереше от страх в другия край на стаята и стискаше нож с едната ръка, докато с другата дърпаше гащите си нагоре.
Херцогът вдигна бясна олелия, а Арик се върна от селцата край столицата и намери кралското си назначение на парчета в стаята си. Получи не повече от час, за да си събере нещата и да се махне от замъка на херцога. Херцогът никога не огласи причините за решението си, а и в началото често се намираше кой благородник да ги приюти, но Арик пиеше все повече и късаше отношенията си с благодетел след благодетел. Накрая двамата всеки ден се питаха ще има ли къде да пренощуват. Дължаха пари на всеки барман и кръчмар в града.
Роджър мигом преживя всичко това отново, докато се взираше в Тамос, запита се дали е своенравен като брат си. Не че имаше значение. Арик беше човек на херцога и с готовност съобщаваше на простолюдието този или онзи нов декрет, уверен в сигурността на работата си. Роджър пък не питаеше особено желание да е гласът на Тамос, когото знаеше само по репутация като избухлив женкар.
Направи най-елегантния си реверанс с ведро изражение.
— Чест ми оказвате, Ваша Светлост, но се боя, че трябва да ви откажа.
Артър и Гамон се напрегнаха, ала премълчаха. Пастир Хейс поклати глава, сякаш мислеше Роджър за глупак.
— Добре си помислете — отвърна Тамос. — С друговерските си невести ще сте най-подходящият пратеник в двора на пустинния демон, а и собствената ви господарка преди минути ме посъветва точно това. Тронът щедро ще ви възнагради. Може да ви дадем земи и титла, подобно на генерал Гаред.
Роджър сви рамене.
— Лийша Пейпър не ми е господарка и не искам нищо от това на Гаред. Искам само да обучавам чираците си и жонгльорите, които сте докарали, за да омайваме ядрони.
Тамос го прикова със суров поглед.
— Не виждам защо да позволявам на жонгльорите си да се обучават при оногова, който не ми се е врекъл във вярност.
Роджър се поклони.
— С цялото ми уважение, Ваша Светлост, това не са вашите жонгльори. Мои са, купени според всички разпоредби от господаря на гилдията ми, Колс. Всички документи са у мен. Ако ми откажете, не само ще прахосате възможността да спасите живота на хората си в битка, но и всеки свирач и певец в Анжие скоро ще разгласи навред, че граф Тамос от Хралупата не зачита дълговете си към други.
За пръв път Тамос като че наистина се разгневи, ала пастир Хейс постави леко длан на рамото му.
— Добре тогава — рече графът. — Малката ви свита може да отседне в хана, ако говорителят Смит ви иска. Но няма да забравя това.
Роджър отново направи реверанс.