— Благодаря ви, Ваша Светлост.
Тамос си пое дълбоко дъх и продължи нататък:
— Колкото до подаръците от майка ми…
Тамос направи жест, а Артър извади малък свитък, пристегнат със зелена панделка, и го подаде на Лийша.
— Нейна Светлост още управлява всички женски дела в Анжие и ви назначава за кралска билкарка в околията на Хралупата.
Лийша трудно остана безизразна. Херцогинята майка я беше приклещила и го знаеше — Лийша не можеше да се освободи от това задължение, както го бе сторил Роджър. Според закона кралската билкарка се нареждаше преди всички останали. Лийша не можеше да откаже, защото друга щеше да заеме длъжността и да подрони властта ѝ в Хралупата, но да приеме, не се различаваше много от стореното от Гаред преди малко. На практика узаконяваше влиянието на Тамос и приемаше върховенството му в Хралупата. Освен това позицията ѝ я правеше негова лична билкарка. От самата представа да гледа графа гол, ѝ се гадеше, но напоследък и бездруго се чувстваше така. Прокара леко длан по корсета си, представи си покълващия в нея живот.
Всички се бяха смълчани като статуи, очакваха отговора ѝ. Тамос като че ли чакаше и тя да му откаже. Лийша не можеше да прецени това ще му хареса ли, или не.
— Може да ти даде униформа, нал’ ще ставаш големец — самодоволно промълви Гаред и на Лийша ѝ се прииска да запокити заслепяващ прах в лицето му.
Накрая леко се поклони, подръпна полите си нагоре и приведе глава.
— За мен е чест, че ми позволявате да обмисля предложението ви, Ваша Светлост. Ще имате отговора ми след седмица.
Тамос присви устни и вдигна рамене.
— Очакваме отговора ви с нетърпение. Моля, нека сте готова до седмия ден, в случай че трябва да изпращам вестител до Анжие, за да намеря другиго за позицията.
Лийша кимна в съгласие, а Тамос се обърна към Уонда.
— Колкото до вас, госпожице Кътър, няма да ви предложа земи или титла, нито специална позиция, но изглежда, сте се понравили на майка ми и ви изпраща специален дар.
Един слуга докара стойка за дрехи на колелца, от която висяха десетки жакети, извезани със символа на херцогиня Арейн, дървена корона над рамка за бродиране.
— Жените не може да заемат военни позиции, но стрелкините от Хралупата са легендарни и майка ми иска да стане ваш благодетел.
Слугата избра един от жакетите и приближи Уонда.
— Може ли?
Уонда кимна вцепенено. Мъжът свали защитеното ѝ наметало, а тя се наведе, за да може той да я облече. Уонда прокара удивено пръсти по плата. Поклони се.
— Нивгаш не съм имала такива хубави дрехи. Моля, благодарете на Нейна Светлост.
Тамос се усмихна.
— Жакетите са само за показ. Може да ги раздадете на тези, които считате за достойни, но майка ми бе непреклонна: първия трябва да получите вие. Короната ще осигури средства и материал и за отряд от майстори на лъкове и стрели.
Отново даде знак и един от пазачите вдигна платнището на стената зад себе си. Показа се мъж на средна възраст, слабоват, ала жилав, а на жакета му беше символът на Занаятчийската гилдия — чук и длето. Следваха го още трима души, по-млади, носеха намаслен плат, който внимателно разположиха на пода. Когато го разгърнаха, в него се разкри прекрасна дървена броня, защитена изкусно и лъснала от лак. Уонда остана без дъх.
— Може да я оразмерим по-късно, но ни направете удоволствието да си сложите поне нагръдника — рече Тамос.
Уонда кимна, а занаятчията взе нагръдника и се зае да го пристяга към нея. Лийша почти очакваше да ѝ придаде женствени форми, на каквито Уонда не се радваше, ала херцогинята бе по-предвидлива и нагръдникът пасна съвършено. Изглеждаше величествено.
— Толкова е лек — дивеше се Уонда.
Занаятчията кимна усмихнат.
— Отпърво ни хрумна да ви сплетем метална решетка, но стрелците трябва да са бързи и подвижни. Дървената броня ще ви закриля също толкова добре, колкото и най-хубавата мливарийска стомана, но е неколкократно по-лека.
Лийша въздъхна. Поредният ход на херцогинята майка, за да отслаби позициите ѝ. По време на посещението им с Уонда при Арейн момичето ясно показа на чия страна е, но херцогинята майка остана недоволна. Лийша искаше да посъветва Уонда да върне бронята. Момичето щеше да го стори незабавно, но пък сега сияеше от радост — чувство, което почти не бе изпитвала, откакто демоните убиха баща ѝ и я оставиха белязана за цял живот. На Лийша сърце не ѝ даде.
Роджър се поуспокои, докато всички ахкаха по бронята на Уонда, но Тамос рязко срещна погледа му отново.
— Така — рече графът и потри ръце. — Нека се погрижим за гостите си.