Артър даде знак на пазачите до входа, които пуснаха Аманвах, Енкидо, Кавъл и Колив.
— Принцеса Аманвах от Красия — изрече високо и ясно Артър, — Негово Кралско Височество граф Тамос, принц на Анжие, Маршал на Дървените войници, повелител на Хралупата, приветства вас и съветниците ви в двора си.
— По-добре да сте ме бавили с добра причина — рече Аманвах — и с добра причина вашият чи’шарум да се е отнесъл тъй грубо с нас, след като сме дошли при вас в знак на добра воля и мир. — Мръдна презрително показалец към капитан Гамон. — В Красия бичуваме тези, които се държат грубо с по-висшите от тях.
Роджър въздъхна. Нямаше да мине добре.
Тамос изглеждаше неподготвен.
— Моите извинения, принцесо, ако са ви посрещнали грубо. — Хвърли поглед към Гамон. — Уверявам ви, че ще се погрижа за етикета на капитана си за в бъдеще. Колкото до забавянето, дано не сте недоволна, задето си позволих кратка аудиенция с поданиците си, преди да ви приема.
— Направи Гаред генерал — рече Роджър — и ми предложи да му стана кралски пратеник.
Аманвах погледна Роджър и рязко прихна.
— Нещо смешно ли виждате? — попита Тамос. Повишаваше глас, колкото повече губеше търпение.
Аманвах завъртя глава към него и присви очи.
— Сякаш съпругът ми би разменил покровителството на владетеля на Ала за това на дребен принц. Самата представа е смехотворна.
— Дребен принц? — излая Тамос.
Аманвах се обърна към Роджър.
— Граф. Съпруже, във вашата култура това е под херцога, нали?
— Негово Височество е трети в наследствената линия за трона — обясни Роджър.
Аманвах кимна и се обърна отново към Тамос.
— Баща ми се срещна с един от северните ви херцози — Едон Четвърти от Райзън. Когато херцог Едон коленичи и опря чело в пода, а после със сълзи на очи се моли да пощадят живота му, баща ми му нареди да се закълне във вечна вярност към Шар’Дама Ка и да оближе калта от подметките на всички дванайсет дамаджи. Щеше и членовете им да смуче, ако баща ми бе намекнал, че такава е волята му.
Нетърпеливият поглед на Тамос премина в ярост. Роджър не бе сигурен дали не си въобразява, но като че ли чуваше как скърцат зъбите на графа. Той стискаше копието си почти до счупване.
— Няма значение! — отсече Роджър. — Нямам покровител и не искам покровител! Ще пиша каквото искам и ще пея каквото искам, Ядрото да вземе всекиго, който ще ми нарежда инак!
— Така е и редно — добави Аманвах.
Роджър вдигна вежди изненадан, но не изгуби инерция.
— А ти, съпруго, ще си мериш приказките зад булото.
— Съпругът ви право дума — намеси се и Тамос. — Баща ви няма да попадне на толкова слаб Анжие, колкото е бил Райзън. Готови сме за него.
— Някога райзънците бяха слаби, да — рече Аманвах. — Баща ми ги укрепва. Знае, че Хралупата вече е силна, и предлага да ви направи независимо племе, с ваши собствени предводители. В замяна иска две неща.
— И какви ще да са? — поиска да узнае Тамос през стиснати зъби. — На каква цена ще поискате да откупим това, което и бездруго е наше?
— Първо, трябва да приемете, че е Шар’Дама Ка, и да го следвате, когато настъпи Първата война.
— Първата война?
Пастир Хейс се приведе към него.
— Последната битка, Ваше Височество. Когато Избавителя ще обедини човечеството и ще ни поведе срещу демоните, та да ги прокудим в Ядрото завинаги.
Аманвах кимна.
— И във вашия Канон е предсказано, както и в нашия Евджах, нали така, пастирю?
Той кимна.
— Така е. Но по нищо не сме видели, че баща ви е предреченият Избавител. Може да е сред нас, може да се покаже утре или след хиляда години. Канонът нищо не казва за това как ще ни връхлети с убийства, похищения и друговерство.
— Всяка война носи това — рече Аманвах, — то е кръвнината в замяна на единството и е добра кръвнина. Баща ми обаче ви предлага мир и ще постъпите мъдро, ако го приемете.
Тамос се навъси.
— А какво е второто ви условие?
Аманвах се усмихна.
— Господарката Лийша да се съгласи да му пристане, разбира се.
Иззад една от временните стени пристъпи Защитения и рече:
— Т’ва няма да стане.
Всички изтръпнаха. За последно Лийша бе зърнала Арлен преди няколко месеца, но Дарси не лъжеше: бе се променил. Нямаше ги пастирските одежди — носеше прост дочен панталон и избеляла риза, разгърден, за да се вижда огромната татуировка отдолу. Крачеше бос по студения под.
Ала вместо да го очовечат, дрехите го караха да изглежда още по-страховито — вече ясно се виждаха стотиците преплетени защити по врата и главата му.