Има сили и денем, осъзна Лийша. Също като Арлен.
Рена развали хвата на Енкидо и сграбчи една от китките му. Бе толкова дебела, че ръката ѝ не можеше да се сключи дори наполовина, но успя да го дръпне към себе си и да го стисне за колана. Евнухът опита още няколко удара напосоки, докато Рена го вдигаше над главата си, ала тя ги пренебрегна и го запокити през стаята. Той мина през дървената ламперия на една от рехавите стени. Зашеметен, той се надигна и тръсна глава.
Схватката между Арлен и шарумите продължаваше с пълна сила. Кавъл и Колив го нападаха с повече настървение, отколкото Лийша някога бе виждала у шаруми, ала той се отместваше и отразяваше атаките им лесно, с лице, обладано от спокойна концентрация. От време на време връщаше някой удар, колкото да покаже, че би могъл да го стори безнаказано. Отне ножа на Кавъл и го удари с плоското на острието в слепоочието, а офицерът залитна в краката на Колив. Когато наблюдателят се изпречи на Арлен, последва кратко боричкане, след което късата кама на Колив се оказа забита в задника му, а Арлен — на няколко метра от него.
Лийша не можеше дори да си представи как разсъждава един воин, ала познаваше достатъчно добре красианската култура, за да разбере, че Арлен нарочно ги унижаваше. Всеки шарум се впускаше в битка с по-силен враг, защото бленуваше да се прослави, като загине достойно. Ала да оцелееш след подобно поражение, бе кошмар. Сякаш физически долавяше срама и безпомощната ярост на двамата и почти ги съжали.
Почти.
Ала са опитали да убият Арлен. Бе го чула от собствените му уста и въпреки останалите си колебания знаеше, че това поне е истина.
Защитения се роди преди четири години сред красианските дюни, каза ѝ той, когато миналата година го бе попитала за възрастта му.
А този под защитите? — попита Лийша. На колко години е бил, когато е загинал?
Беше убит, отвърна Арлен, макар че така и не ѝ каза от кого.
Лийша наблюдаваше схватката му с двамата шаруми и разбра, че пред очите ѝ са двама от убийците му. Двама от онези, които с кръв и стомана го бяха пратили по пътя на лудостта да дупчи собствената си плът. Нима и Ахман бе сред тях? Вероятно, ако имаше истина в предупреждението на Абан.
Ако познаваш сина на Джеф, ако можеш да го вразумиш, кажи му да бяга накрай света и оттатък, защото на това е готов Джардир, за да го убие. Може да има само един Избавител.
Каквото и да ѝ беше причинил, Арлен беше добър човек. Един от най-добрите хора, които познаваше. Тези бяха опитали да го убият, почти го бяха убили. Една кръвожадна и срамна частичка от нея искаше да гледа как страдат, а после да им намести счупените кокали без обезболяващи билки.
Двамата шаруми се разполагаха край него за поредното нападение, когато изплющя пронизителен вик. Воините застинаха.
— Спрете на мига! — изкрещя отново Аманвах на красиански.
Кавъл и Колив не посегнаха отново към Арлен, но останаха в готовност. Офицерът премести поглед върху дама’тингата за миг, но после го върна към Арлен.
— Свята дъще, много неща не знаеш за този мъж. Той е кръвен предател, мним претендент за Шар’Дама Ка. Честта ни налага да го убием.
Колив кимна.
— Свята дъще, офицерът е прав.
Арлен се усмихна отново.
— Кажете ми, шаруми, ако Еверам съществува, как ще ви накаже за лъжите?
Аманвах се обърна към него.
— Значи, не твърдиш, че си Избавителя?
— Всички сме Избавителя — отвърна Арлен. — Всеки, който се изправя в нощта, вместо да се крие зад защити… или под земята. — И я изгледа многозначително.
— Народът ми вече не прави така, пар’чин — рече Аманвах.
— Нито пък моят. Всички ние се трудим, за да избавим човечеството от алагаите.
— Свята дъще, не слушай лъжливия чин — намеси Кавъл. — Справедливостта и добруването на баща ти повеляват да го убием сега.
— Като че ли можете — изръмжа Арлен, най-сетне раздразнен. — Има кръвен дълг между нас, да, но е ваш към мен. Можех да си го събера още сега, но убивам само алагаи.
— Защо този мъж е такава заплаха? — Аманвах попита Кавъл. — Сам твърди, че няма стремления към титлата на баща ми.