През градината лъкатушеше пътечка, над която от време на време се поклащаха растения. Изрисувани със защити камъни ограждаха пътечката, топлеха някои растения, други охлаждаха, извличаха влага от въздуха, за да подхранват корените.
— Гледай ти — изсумтя Рена, макар да знаеше, че вижда нещо, много по-сложно от това. Някои мрежи от защити бяха твърде трудни за нея. Виждаше потока на магията, ала можеше само да предполага какви са точните ефекти. Никой още не я бе представил официално на Лийша Пейпър, но вече не я харесваше. Беше като чародейка от приказките на някой жонгльор.
Излязоха от градината и влязоха в широк двор, насред който се кипреше колибка. Мястото не изглеждаше особено претенциозно на фона на зеления разкош досега. По някаква причина това накара Рена да харесва Лийша Пейпър още по-малко.
Потрепери, макар нощта да бе топла, и придърпа наметалото си по-плътно — подарък за него от нея.
Пред очите ѝ въздухът потрепна, а после доби очертанията на жена, пристъпяща от сенките, докато сваляше Непрозримото си наметало. Държеше готов за стрелба лък, насочен надолу, и изглеждаше различна с аурата край себе си, но Рена въпреки това я позна. Уонда Кътър, още една от ученичките на Арлен, внушителна в дървената си броня.
Младата жена се извисяваше над тях, по-висока от всяка друга, която Рена бе виждала някога, и два пъти по-широка в раменете. Усмихна се и магията край нея доби топли краски. Поклони се дълбоко.
— Избавителю.
— Не е кат’ да не съм ти казвал, че не съм Избавителя, Уонда — каза Арлен, ала омерзението, с което напомняше на хората този факт, го нямаше сега. Арлен я харесваше. — Викай ми Арлен.
Уонда поклати глава, свела поглед.
— Не мисля, че ще мога, сър.
— А господин Бейлс? — предложи Арлен.
Уонда се разведри.
— Да, така май ще мога, сър. — Тя се обърна към Рена и се поклони отново. — Добре дошли, госпожице Танър. За мен е чест да се срещнем. Видях как се разправихте с Енкидо в тронната зала — виждала съм го да се бие преди. Ще ми се един ден да съм поне наполовина толкова добра, колкото вие.
Това си има цена, помисли си Рена, ала кимна и погледна към Арлен.
— Имах добър учител.
Уонда се усмихна и в очите ѝ имаше обожание.
— Да, така е. — Погледна към колибата. — Вътре са господарката Лийша и Роджър. Вие само почакайте, ей сегинка ще ви въведа.
— Тя ми харесва — каза Рена, докато момичето влизаше вътре.
Арлен кимна.
— Да имах сто като нея, щях да щурмувам самото Ядро.
Час след стъмване Уонда се показа на прага.
— Пристигнаха, господарке Лийша.
— Благодаря, Уонда. Бъди така мила да ги поканиш, а после обходи двора и се увери, че сме на спокойствие.
Уонда кимна.
— Добре, господарке.
След миг се показа Арлен, по-ведър, отколкото някога го беше виждала. Последва го Рена Танър, а очите ѝ шареха като на хищник в непознат лес. Улови погледа на Лийша и Лийша осъзна, че я е зяпнала.
В главата ѝ прокънтя гласът на Илона. Кажи нещо, глупаче!
Лийша тръсна рамене и отиде при новодошлата.
— Добра дошла в колибката ми. Рена, нали? — потърси с поглед Арлен. — Не сме се запознавали официално. Аз съм Лийша Пейпър.
Посегна да ѝ вземе наметалото и сподави дъх. Беше Непрозримото наметало, което бе извезала за Арлен.
Дал го е на нея? У нея лумна гняв, когато си спомни колко се беше трудила над него, повече отколкото над своето и това на Роджър, взети заедно. Тогава толкова много искаше да го впечатли със защитничеството си, а той почти не го погледна, само го метна веднъж на раменете си и явно оттогава не го бе слагал изобщо.
Това ли ти е бил подаръкът към нея? — запита се тя с горчивина. Ненадейно взаимоотношенията им наистина изглеждаха определено нейна работа.
— Знам те тебе — отвърна Рена.
От нещо в тона на девойката на Лийша ѝ се прищя да хване пръчката на Бруна и да я нашари, но запази гостоприемното си изражение.
— Чай?
— Моля — рече Арлен и прегърна Рена през раменете, за да я отдалечи от Лийша.
Роджър се изтърколи от стола си на челна стойка, а после се преметна напред и се приземи в нисък реверанс с единия крак напред.
— Роджър Полухват, на вашите услуги.
Рена се засмя и плесна с ръце, досущ като невинна селска девойка.
— Рена Танър — рече тя, когато той ѝ целуна ръка. — Арлен ми разказа всичко за тебе.
— И на думичка да нямаш вяра — посъветва я Роджър и ѝ смигна.