— Хипатия, Аелия и Лорейн — каза Роджър, — прочути надлъж и нашир из Свободните градове, задето хората не могат да ги отличат от каменни демони. Все едно да поиска от Райнбек да си свали гащите и да се надупи.
Арлен кимна.
— Ако красианците превземат Анжие, металният трон ще ви възпре при Речен мост.
— Юкор е идиот — измърмори Лийша.
— Слаба дума — продължи Арлен. — Юкор е научил тайните на огъня, Лийша, има и чертежи, та да превърне познанията си в кошмар, какъвто никой на света не е сънувал. — Извади древна, подвързана с кожа книга и ѝ я подаде. На корицата пишеше: Оружия на старий свят.
— Поспи хубаво, преди да я започнеш — посъветва я Арлен. — После седмица няма да мигнеш.
Лийша пое книгата, ала не откъсваше очи от Арлен. Изглеждаше толкова спокоен, в хармония със себе си. Видът на човек, спрял да мисли за утре, за да се съсредоточи докрай върху днешното.
— Толкова си се променил. Дрехите, истинското ти име…
Очите ти, прииска ѝ се да каже, ала предвидливо премълча.
— Обратно към корените — и Арлен кимна към Рена. — Нивгаш няма вече да се отделя от тях.
— Ти вземи го направи и ще отнесеш още някой шут — каза Рена и сложи ръка на крака му.
Арлен сложи своята върху нейната и я стисна леко. Съвсем малък жест, ала красноречив. Когато Арлен отново погледна Лийша, тя потисна тръпка.
— Вече знам какво съм, Лийш. Знам кой съм. Дотук с тревогите и колебанията.
— Как? — попита Лийша.
Арлен изрече бавно, почти церемониално:
— Миналото Новолуние един демон се опита да ме убие.
Роджър се подсмихна.
— Това с какво е по-различно от всяка нощ?
— Не беше търтей, Роджър — и гласът на Арлен пресипна, зазвуча като гласа на Защитения. Усмивката на Роджър изчезна.
— Мисловен демон — каза Лийша. — Дарси ми каза. Влиза ти в главата.
Арлен почука слепоочието си.
— И аз в неговата. Не задълго, само доколкото да разбера какво ни чака, да видя магията през техните очи. А каквото видях тогава, виждам го сега и завинаги.
Вдигна ръка и изрисува няколко малки защити във въздуха. Една по една лампите в стаята угаснаха. Лийша се пресегна към престилката си, за да си сложи защитените очила, но преди да успее, той нарисува светлинен символ и стаята се изпълни с повече светлина, отколкото когато сутрешното слънце нахлуваше през прозорците.
— Създателю — прошепна Роджър.
— Това нищо не е. — Арлен се изправи и извади нож от колана си. — Ако например нещо ме нарани… — И той разряза ръката си.
— Арлен! — провикна се Лийша и скочи на крака.
Разрезът бе до костта — белна се за миг, преди от раната да се излее цяло поточе кръв. Дори с шевове подобно нещо никога нямаше да зарасне идеално. Хвърли поглед към Рена, но момичето наблюдаваше спокойно.
— … мога да се излекувам на мига — довърши Арлен.
Ръката му се разтвори яко дим и пръстите на Лийша минаха през нея, след което крайникът се оформи наново, като нов, с изключение на неизменната плетеница защити по кожата. Дори кръвта на пода я нямаше.
Лийша си сложи защитените очила, за да види всичко по-внимателно. Под защитен взор Арлен сияеше по-ярко от всякога — а също и Рена, макар и не толкова, отбеляза Лийша без изненада.
— Мога да лекувам и други — каза Арлен — и да убивам демони, без да ги докосвам. Всеки ден се уча на нещо ново. Това няма граници, Лийш.
— Дарси ми каза как си опразнил лечебницата, но въпреки това и сега не носиш достатъчно магия у себе си. Откъде черпиш сили? Хора? Демонска кръв?
Арлен поклати глава.
— Подпирачки. Права беше защо ме отслабват големите защити, Лийша. Изсмукват магията ми, за да се подсилят. Сега и аз го мога.
Той си пое дълбоко дъх и Лийша ахна, когато околната магия се спусна от пода към него. Защитите навред из колибката почти угаснаха, а Арлен светеше тъй ярко, че Лийша трябваше да примижи.
— И си го научил от мисловния демон? — попита тя.
Арлен кимна.
— Само че аз извадих късмет с онзи. Не съм стигнал доникъде с тези сили, а те са за тях толкова естествени, колкото за нас е дишането. Ще дойдат още и този път няма да ме подценят.
— Бил е човекоподобен, но дребен, нали? — попита Лийша. — С издута глава, остатъчни рога?
Арлен присви очи.
— На никого не съм казвал.
Хвърли поглед към Рена.
— Недей ме гледа тъй, Арлен Бейлс — отвърна му тя. — И думичка не съм продумала.
— Един от тях ни нападна в Дара на Еверам — каза Лийша.