— Крайно време е — добави Рена.
Хейс се обърна към Франк.
— Подготви олтара. — Погледна отново към растящата тълпа. — Нямаме достатъчно място на пейките…
— За това ще сме само ние, пастире — каза Арлен. — Не ни трябва голяма церемония. Не сме на жонгльорско представление.
Сред тълпата неколцина се провикнаха разочаровано и шумът се разрасна в неодобрителен рев. Гаред извади секирата и мачетето си и ги удари едно в друго.
— Я млък! Човекът спаси града, иска да са насаме и ще са насаме! — Обърна се към дърварите. — Чухте го! Разчистете пътя! Никой да не доближава Свещения дом.
Дърварите веднага се строиха и отвориха път през тълпата.
— Ще ви трябва поне един свидетел — каза Хейс.
Арлен се обърна към Гаред.
— Ще застанеш ли до мен, Гар?
— Аз ли? — изписка Гаред като бледен юноша.
— Застана до мен срещу орда демони. Мисля, че можеш да се справиш и с това.
— Да — отвърна Гаред. — За мен ще е чест.
— Баронът ще бъде свидетел — каза Хейс и кимна към Франк. — Нека всички други чакат отвън.
Чадо Франк кимна и бързо се отправи към Свещения дом. Върволица от хора се заизниза навън от зданието, докато наближаваха пастирът и другите трима. Излизащите се упътиха към малката групичка, ала дърварите им попречиха да се приближат.
— У вас ли са пръстените? — пастор Хейс попита Арлен.
— Не ми трябват… — Започна Рена, ала думите ѝ останаха в гърлото, когато Арлен бръкна в джоба си и извади два пръстена, всеки от сплетени златни и сребърни халки, покрити с миниатюрни защити. Дори от пръв поглед тя разпозна почерка на Арлен. Пръстените поемаха от магията му и ярко сияеха.
Тя го изгледа безмълвно, а той се ухили като котарак след вечеря.
— Да не мислиш, че не съм го планирал, Рен? Исках да го направим след Новолунието, ако сме още живи, но успях да ги довърша само преди няколко дни.
Рена усети напиращите сълзи и не направи опит да ги спре, докато Арлен плъзваше по-малкия от двата пръстена на безименния ѝ пръст. Ръцете ѝ трепереха, докато му слагаше неговия.
— Такава първа брачна нощ ти се пада… — прошепна тя.
Пастирът се прокашля.
— В името на Създателя и всред обителта Му ви провъзгласявам за съпруг и съпруга. Плодете се в Негово име. Може да целунете…
Рена се хвърли в обятията на Арлен и притисна устни в неговите — ако пастирът бе успял да довърши изречението си, Рена не го чу — всичко се изгуби насред тътена на кръвта в ушите ѝ.
— Дължа ти услуга — каза Арлен на пастира, когато младоженците най-после се отделиха един от друг. — Няма да го забравя.
Хейс се усмихна.
— Нито пък аз.
— Поздравления — каза Гаред и тупна Арлен по гърба, когато той се обърна към барона. Това тупване би пратило повечето мъже в другия край на стаята, ала Арлен не помръдна. — Огромна чест ми е да съм ти свидетел. Не го заслужавам.
— Честта е наша, Гаред Кътър — каза Арлен. — Хралупата сега вече е в добри ръце.
Гаред доби скръбен вид.
— Не бях толкова добър, колкото трябваше. Дори след като дойде в Хралупата. Правих… грешки.
Арлен се усмихна и постави длан на рамото на великана.
— Всички правим грешки, Гаред. Но тези, които ги осъзнават, са вече добри мъже поне наполовина. Каквото и да си сторил, прощавам ти.
Гаред се изпъна в цял ръст и се извиси дори над Инквизитора — на няколко стъпала над тях, — след което се поклони ниско.
— Отсега започвам с другата половина. — Той погледна Хейс набързо. — Създателя ми е свидетел.
— Обичам те, Арлен Бейлс — прошепна Рена.
Арлен я хвана за ръката и я поведе обратно по пътечката.
Гаред избърза пред тях и разтвори огромните врати на Свещения дом, сякаш бяха от хартия. Оттатък тях се разкри растящото множество от жители на Хралупата — още прииждаха от всяка уличка и изпълваха Гробището. Някои висяха по балконите край площада, за да виждат по-добре, а децата се катереха по раменете на родителите си.
Рена се стъписа. Единственият друг път, когато беше виждала нещо подобно, бе, когато целият Поток на Тибит се събра на селския площад, за да види как ще я отнесат демоните. Хиляда души, дошли само да гледат и да не мръднат и с пръст, докато ядроните я разкъсваха на парчета.
Тя усети как сърцето ѝ спира и преди да се овладее, вече посягаше към ножа си.
— Съпруг и съпруга! — изрева Гаред и възгласът на тълпата оглуши Рена и бързо избистри мисълта ѝ. Не смееше да помръдне, докато набързо накъсани цветя заваляха край тях, а жонгльорите засвириха.