Арлен се поклони и ѝ предложи дланта си, като ѝ каза достатъчно тихо, за да го чуе само тя:
— Не искат да те наранят, Рен. Просто искат да те поздравят и да потанцуват.
Рена пое ръката му, а той я поведе през тълпата. Отнякъде се появи възрастна жена и направи смутен реверанс.
— Мег Кътър — каза тя. — Семейството ми имаше честта да стои рамо до рамо със съпруга ви в Битката при Хралупата. Никой от нас нямаше да е тук, ако не беше той.
Тя натика в ръцете на Рена една прекрасно изписана ваза, доукрасена с няколко поувехнали цветя.
— Кътаме си я от стотина години. Не знам дали е вярно, но дядо казваше, че я е купил от един вестоносец, а пък той му казал, че е още отпреди Завръщането. Знам, че не е много, но страшно ще се радвам да я приемете.
Рена нямаше представа какво да отвърне. Жената се преструваше, че подаръкът ѝ не е нищо особено, но ясно ѝ личеше, че за нея бе цяло съкровище. Подобно нещо не се подаряваше с лека ръка.
— Аз… Благодаря… — Изломоти тя, но жената бързо се скри сред тълпата и друга зае мястото ѝ. Рена позна лицето ѝ, но не си спомни името. Много ѝ харесваше розовият храст в дворчето ѝ и веднъж ѝ го беше споделила, докато минаваше оттам.
— Санди Тейлър. — Жената също направи реверанс и почти се препъна, тъй като ѝ пречеше огромният букет рози в скута ѝ, привързан с червена панделка. Рена виждаше драскотините по ръцете на Санди, бързала беше да набере цветята и да дойде навреме, за да ѝ ги подари. Като нищо бе обрала всички цветове от храста си.
— Знам, че обичате рози, а една булка трябва да си има букет. — Тя се изчерви повече от цветята пред нея и се извърна да си върви. Завъртя глава и посочи панделката. — Това е истинска красианска коприна.
Рена се опита да вкара цветята във вазата, но не се побираха и тя остана в неловко положение, ваза в лявата ръка и букет в дясната.
Колкото повече хора прииждаха, толкова по-опиянена се чувстваше Рена. Нощните ѝ сетива, инстинктите, които я пазеха жива сред ядроните, сега крещяха безсмислено, предупреждаваха за нападение, макар да нямаше нужда. Ала хората продължаваха да ѝ се кланят и да ѝ предлагат набързо скалъпените си дарове. Жителите на Хралупата нямаха пари, но отново и отново пристигаха с предмети, които очевидно им бяха много по-скъпи.
— Рамо до рамо със съпруга ви…
— … моля, приемете…
— … Мейри Блоуър…
— … моля, приемете…
— … съпругът ви ме спаси…
— … спаси сина ми…
— … спаси ни всички…
— … моля, приемете…
— … моля, приемете…
— … моля, приемете…
Дори с нощната ѝ сила вече ѝ ставаше трудно да удържа всички вързопи и кошници. Не след дълго се чувстваше като муле на вестоносец, а доброжелателите не се спираха. Стотици. Хиляди.
Невероятно бе, ала я спаси красианка.
Показа се от тълпата, покрита от глава до пети в черно по южняшкия обичай, а очите ѝ я гледаха със съчувствие.
— Какво е това? — рече на висок глас. — Булката не може да мъкне сама даровете си в нощта на брака си!
Всички край нея се сепнаха и тя с добре отработен заповеднически тон посочи няколко от жените наблизо, които вече бяха подарили по нещо.
— Намерете маси за всички дарове. Толкова ценни предмети не бива да докосват земята.
Жените закимаха утвърдително и си намериха още няколко помощнички, а даровете бяха издърпани от ръцете на Рена. Красианката я погледна и около очите ѝ се оформиха бръчиците на смеха.
— Моля, позволете ми да се представя. Аз съм Шаманвах, Първа съпруга на Абан, син на Чабин, от рода на Хаман и племето каджи. — Арлен вдигна рязко глава и тя срещна погледа му. — Съпругът ми винаги е бил добър и верен приятел на пар’чина.
Арлен я погледа още секунда, след което се усмихна и кимна.
— Радвам се отново да се видим, дживах ка на Абан. Надявам се сестрите ти по брак и дъщерите ти да са добре.
Шаманвах се поклони.
— Да, сине на Джеф. Искрено се надявам, че заедно с почитаемото си семейство също преуспявате. — Тя се обърна към Рена. — Позволете ми да ви помогна, за мен ще е голяма чест да съм ви от полза в тази свята нощ.
Рена примигна и после кимна, заеквайки:
— А… ами, добре.
Шаманвах отново се поклони и извади малка дъска за писане, хартия и перо. Когато следващата жена пристигна, за да подари нещо на Рена, Шаманвах отбеляза името ѝ и подаръка, след това ѝ нареди да го постави на масите, които хората събираха и покриваха с бял плат.
— Може да изпратя мъже да пазят масите, ако желаете — каза Шаманвах, когато видя, че Рена гледа към масата.