— Като в шарусахк. — Аманвах кимна. Улови го лесно за лакътя и леко подскочи, за да може той да я завърти. Лесно спази ритъма и се позасмя, когато се приземи и продължиха.
— Сега Сиквах! — Роджър се обърна към другата си съпруга и се поклони, докато я приближаваше с танцова стъпка. Сиквах изписка от удоволствие, когато той я повдигна.
И продължиха — те се въртяха около него, а той ги редуваше. Вече и двете жени се смееха открито, а сърцето на Роджър подскачаше от радост.
— Насам! — провикна се той и ги хвана за ръцете, като ги въведе насред множеството. И двете извикаха, когато към тях налетяха още мъже, но след това един мускулест дървар вдигна Аманвах и я остави на земята, точно навреме, за да може Роджър да я улови.
— Брадати Еверам! — изпъхтя Аманвах, останала без дъх, ала в гласа ѝ личеше веселие.
— Най-добре ни уважавате, като споделяте традициите ни — провикна се Роджър, докато следващият мъж вдигаше Аманвах във въздуха. После се обърна, за да улови Сиквах от един от чираците на Бен Блоуър.
— Не мога да повярвам, че го направих! — изписка ликуващо момичето.
Това продължи още дълго. Когато останалите красиански мъже и жени видяха, че дама’тингата танцува, те също се присламчиха към множеството, запляскаха и затропаха с крака. Държаха се близо един до друг, но започнаха да имитират танца, въртяха се едни други във въздуха и се смееха.
Един от жонгльорите на сцената зърна Роджър и го посочи с лъка на цигулката си.
— Полухват!
Тълпата поде повика и го превърна в рев.
— Полухват! Полухват! На сцената, на сцената!
Танците спряха моментално и всички се обърнаха към него. Роджър се поклони на жените си и се наведе, за да прошепне нещо в ухото на Аманвах, след което извади калъфа си и скочи на сцената, докато жените му правеха място. Местните го поздравиха с поредния възглас, когато застана на платформата.
От новата си гледна точка Роджър можеше да види младоженците, обградени от купища хора, които им махаха и се ръкуваха с тях. Шаманвах стоеше от свободната страна на Рена, а Гаред — от тази на Арлен, като се грижеха никой да не ги безпокои излишно.
— За мен е чест да съм тук в тази специална нощ — започна Роджър. Не разполагаше с магическия си подбрадник, но фунията вършеше почти същата работа, а и той умееше да проектира гласа си пред публика. Тълпата се смълча, а Арлен и Рена вдигнаха лица към него. Той им махна енергично. — Нямаше да съм тук тази нощ, никой от нас нямаше да е тук, ако не беше онзи мъж там — Арлен Бейлс. Спасявал ми е живота повече пъти, отколкото мога да преброя, веднъж точно тук, на това място.
Отвред изригна съгласие. Роджър им позволи да продължат няколко секунди и да понажежат емоциите, след това размаха ръка, за да ги спре. Огледа тълпата пред себе си и видя мъж с разпенена халба бира. Поиска му я с жест и я вдигна високо.
— А сега всеобщият ни приятел е избрал своята прекрасна невяста. — Направи широк жест към булката. — Рена Бейлс!
Последва рев и стотици дървари пиха като един — самият Роджър изпи халбата на един дъх и я метна обратно на мъжа, от когото я беше взел, а той я вдигна като трофей.
— Виждам много нови лица на сцената — каза Роджър и се обърна към майсторите от Гилдията на жонгльорите и калфите им, — но ще изпълня една моя песен и се надявам да могат да ме следват. — Усмихна се на тълпата. — Може би ще им помагате с думите?
Извади цигулката си и започна Битката при Хралупата на дърваря. Хората моментално я познаха и отново подеха одобрителния рев, като толкова силно затропаха с крака, че сцената под Роджър се разтрепери. Кендъл стоеше отзад в десния край на сцената и той ѝ направи знак да се присъедини към него, като въртеше из пръсти лъка си, докато и тя не засвири.
Заедно подеха мелодията на песента, която бяха свирили хиляди пъти. Останалите жонгльори явно също я бяха научили, защото се присъединиха към водещата двойка лесно, като акомпанираха на мелодията, докато Роджър пееше. Бавеше темпото умишлено, за да позволи всеки куплет да се превърне в свой собствен малък свят, водейки хората през всички мъки и победи от онази нощ.
В песента имаше соло, но Кендъл продължи да свири дори когато другите спряха. Бе се усъвършенствала невероятно, откакто я беше слушал за последно, и дори зърна тънката ѝ усмивчица, когато очите им се срещнаха за секунда.