— Какво танцувате, като се жените в Красия? — Рена попита Аманвах, когато свирачите дадоха няколко минути почивка на танцуващите.
— Не танцуваме пред хора — рече Аманвах, — но танцуваме за съпрузите си, когато се оттеглим в брачните покои.
— Еха, покажете ми! — извика Рена.
Аманвах и Сиквах се спогледаха, а после завъртяха глави към Роджър.
— Танците не са грях тук. — И Роджър се усмихна. — Само стойте облечени.
Аманвах поклати глава.
— Някои неща са само за очите на съпруга и за никой друг мъж.
— Е, сега вече трябва да видим — намеси се Бриана Кътър. — Дами, всички в кръг! Красианските момичета ще ни покажат танца си!
Само след мигове високите жени от Хралупата обградиха Рена и съпругите на Роджър. Позволиха му да остане, но изпъдиха дори Арлен, който отиде да приема още поздравления.
— Не съм ти предложила подарък — каза Сиквах на Рена и взе от торбичката си малките цимбали за пръсти.
— Моля те, приеми ги, за да ти помагат в танца.
Помогна на Рена да си сложи цимбалите, докато Аманвах също се подготвяше. След няколко мига започнаха, а жените от Хралупата запляскаха в ритъм. Роджър поде мелодия, която усили със защитения си подбрадник. Жонгльорите на сцената също се включиха, макар да не виждаха какво точно става.
Скрита от очите на останалите мъже, Аманвах започна да учи Рена как да полюшва хълбоци, движението, което самата тя можеше да изпълнява с хипнотично умение. Рена бързо го овладя, а много от останалите, включително Бриана и Кендъл, последваха примера ѝ. Сиквах ходеше сред тях и им коригираше стойката и стъпките.
Роджър усети познатото набъбване в чатала и се изчерви, засуети се с наметалото си, за да скрие панталона си отпред. Виждаше съпругите си да танцуват така само като част от любовната игра и явно добре го бяха дресирали. Рена и Кендъл овладяха танца, все едно са се родили с него, и Роджър се изчерви още повече. Останалите жени пискаха развеселени и смутени. Дойдоха и още красианки, за да помогнат допълнително с демонстрацията. Накрая Роджър се извини и се отдалечи — чувстваше се, сякаш е надзъртал в чуждите постели.
След известно време кръгът се развали, а и красианските жени, и местните се смееха зачервени. Дърварите докараха брачните стълбове и събраха двамата младоженци. В далечния край на Гробището се издигаше вече готов брачният павилион.
— Какво става? — попита Аманвах.
— Булката и младоженецът ще седнат на онези столове — и Роджър ги посочи, — след което хората ще ги вдигнат на стълбовете и ще ги разнесат из площада, та да ги видят всички. Обикновено шествието продължава до дома на младоженците, но ако си нямат, използва се брачният павилион. Пар’чинът ще пренесе булката си през прага и целият град ще вдига шум, докато те… Ами…
— Докато се праскат — помогна му Кендъл.
— Докато консумират брака си — каза Роджър. Хвърли поглед на съпругите си, за да види дали няма да се възмутят, ала Аманвах и Сиквах, тъкмо напротив, изглеждаха въодушевени. Следваха шествието нетърпеливо, докато младоженците обикаляха Гробището. На третото кръгче стигнаха до павилиона. Арлен скочи леко от високото си място и улови Рена, когато тя го последва. Целуна я и я преведе през прага на павилиона, а после спусна платнището.
Аманвах незабавно нададе пронизителен вой, усилен десетократно от защитената ѝ яка. Сиквах и останалите красианки я последваха, а местните се развикаха, запляскаха с ръце, затропаха с крака, раздрънчаха се със съдове и се разхлопаха с бурета, правеха каквото могат, за да вдигнат врява. Лийша пусна още няколко фойерверка.
Само шарумите не участваха. Кавъл се чумереше към павилиона, а Роджър си представи как офицерът хваща факла и го подпалва.
На Аманвах също не ѝ убягна това.
— Ако не можеш да си любезен, строеви, поне бъди полезен. Вземи хората си и убийте седем алагаи в чест на брака им, по един за всеки Устой на Рая.
Кавъл доби обезсърчен вид.
— Копията ни не са с нас, дама’тинга.
Аманвах сключи вежди рязко — и Роджър, и Кавъл доловиха как губи търпение.
— Повече от триста години шарумите са убивали алагаи без защитените си копия, офицер Кавъл. Нима бойните защити така са ви разглезили? Забравили ли сте всичко останало?
Кавъл коленичи и притисна чело към камъните.
— Простете ми, дама’тинга. Ще го сторим.
Даде знак на хората си и ги поведе почти с облекчение извън Гробището.
Извинение да убива демони, помисли си Роджър.