— Радвам се да се видим отново, господарке — рече и се обърна към Илона. — Бих разбрал, ако имате сестра, така че тази красавица навярно е майка ви, прочутата госпожа Пейпър.
Лийша завъртя очи. От принца очакваше поне капчица повече оригиналност. Ако получаваше по клат всеки път, когато някой се присламчваше към Илона с тази реплика, щеше да е по-богата от херцог Райнбек.
Илона също отвърна както винаги, изхихика, като че ли никога преди не беше чувала нещо толкова остроумно, заби поглед в краката си и се изчерви чаровно. Лийша се съмняваше, че нещо изобщо би могло да накара майка ѝ да се изчерви, но тя умееше да го прави, когато си поиска.
Илона поднесе ръка към устните на графа.
— Боя се, че всички истории, на които дължа славата си, са верни, уважаеми графе.
Дума да няма, помисли си Лийша и пое дълбоко дъх, за да успокои нервите си.
Усмивката на Тамос бе направо хищническа, като тази на вестоносеца Марик с нея преди години. На Лийша ѝ се догади само от мисълта Тамос да гледа така майка ѝ. Не и пред нея. Не и тази вечер. Насили се да се усмихне и на свой ред подръпна деколтето си.
— Наслаждавате ли се на празненството, Ваше Височество? — попита го, като привлече погледа му и направи всичко възможно да го задържи. Очите му непрестанно се спускаха от горе надолу и обратно, но подобно на майка си, тя се престори, че не забелязва.
— Никога не съм бил на сватба в едно от селцата — рече Тамос — и сега виждам колко много съм пропуснал. Дворцовите балове бледнеят.
— Ласкател — отвърна Лийша. — Как жени в грубо сукно от Хралупата може да се сравняват с дворцовите куртизанки, от глава до пети в злато и коприна?
Очите на Тамос отново се плъзнаха надолу от лицето ѝ и Лийша се усмихна още по-широко.
— Куртизанките ги е грижа повече за себе си, отколкото за когото и да било другиго. — Подаде ѝ ръка, когато жонгльорите подеха поредния танц. — Владеят колелетата в постелята, но не и рила на площада.
Следващите няколко часа се сляха в едно за Лийша, докато танцува и се смя с красивия граф. Неохотно я споделяше с другите танцуващи и винаги стоеше близо до нея, а в каретата пътьом към колибата ѝ целувките му бяха топли и страстни. Членът му бе голям и корав в панталона и тя притискаше хълбоци и бедра към него. Самата тя се подмокряше все повече с всяка изминала секунда и започна да обмисля как най-удобно да го обязди в каретата — ала тогава конете спряха и кочияшът свали стълбичките пред вратата.
Тамос слезе пръв и подаде ръка на Лийша, докато тя се клатушкаше по стъпалцата.
— Върни се на сватбата — каза Тамос на кочияша. — Ще си дойда пеш.
— Ваше Височество — объркан отвърна мъжът, — нощ е, горите са пълни с красианци…
— Тогава се върни по изгрев — нетърпеливо отвърна Лийша. — Просто си върви!
Кочияшът сви рамене и изплющя с юздите.
— Фино му го подсказа — отбеляза сухо Тамос, но се ухили, когато Лийша започна да го влачи към колибата.
Без предисловия го издърпа право в спалнята. Запали слаба химическа лампа, обърна се и го бутна върху кувертюрата. Тя надигна полите си, пролази върху него, зацелува лицето, устните, врата му.
— Сега, Ваше Височество, ще се възползвам от вас.
Тамос зашава, охлаби връзките на роклята ѝ и зарови лице в деколтето ѝ.
— Обикновено е обратното.
Лийша се усмихна.
— Тъй, тъй, но в Хралупата го правим другояче. Ще ви яздя, докато не пристигне кочияшът.
Посегна надолу, отвори колана му, а след това и панталона, макар и с мъка. Представяше си как ще измъкне члена му за секунди, ала накрая трябваше да сведе поглед и да се погрижи с две ръце за последния възел. Издърпа панталона му надолу, но членът му беше почти омекнал.
Пое го в ръка и го погали, докато целуваше графа, ала мъжеството му не набъбна. Тя се премести малко по-нагоре и отпусна гърди върху лицето му, раздвижи длан по-енергично — това помогна и вече ѝ се струваше достатъчно твърд, за да свърши работата. Тя изрита фустанелите си встрани и го поднесе към себе си, ала той отново се отпусна между пръстите ѝ.
— Какво има? — попита го.
— Ах… Нищо… — Простена Тамос. — Просто е късно… Пих… Не очаквах да си тъй…
— Настойчива? — попита Лийша и се изплю върху пениса му, за да може да го разтърка още по-бързо. Графът простена, когато го пое в устата си, ала остана мек.
Нощи, в мен ли е проблемът? — запита се тя. От всички мъже на света само Ахман ли ме желае?