— И аз те подкрепям, Роджър. Честна дума. Нищо, свързано с Рена, не намалява дълга ми към теб.
Роджър примигна глуповато.
— Какво разбра…
Аурата на Аманвах припламна, когато тя насочи вниманието си към него. Бе извънредно умна и долавяше смисъла на думите на мъжа си, преди да ги е доизрекъл.
И около нея за секунда закръжаха образи, най-вече тези на родителите ѝ. Аманвах живееше в гъстата им сянка. Между двата образа се носеше книга.
— Мислиш си, че в Евджаха се говори как само Избавителя може да прозира в сърцата на хората — предположи Арлен.
През аурата на Аманвах пробягна рязък шок, но след това младата дама’тинга се отпусна, а емоциите ѝ се скриха под равномерния ритъм на дъха ѝ. Взираше се в него не по-малко проницателно, но той вече не можеше да я разчете.
— Така се казва — рече тя. — Но ти не си Избавителя.
Той погледна и към Сиквах и с изненада установи, че умът ѝ е също толкова дисциплиниран, колкото този на Аманвах. Тя бе повече, отколкото показваше. Може би имаше нещо общо с бялото ѝ було — само девойките, обучени в двореца на дама’тингите, можеха да носят бели була, ала Сиквах не бе дама’тинга. Какъв ли странен поток на обстоятелствата се бе завихрил около тази наглед обикновена девойка?
Макар съпругите на Роджър да криеха аурите си, не можеха да прикрият магията на предметите, които носеха. Защитените кости в яките на двете момичета караха гърлата им да горят пред погледа му. Арлен огледа защитите, подобни на тези в цигулката на Роджър. Беше чул ефекта им. Много полезна магия.
Други от бижутата им също грееха. Кесията с хора на кръста на Аманвах пулсираше равномерно и дори Шаманвах носеше няколко парчета демонска кост сред пръстените и гривните си, макар той само да можеше да гадае каква работа ѝ вършат.
— Не ми вярвате — рече Арлен.
— Има ли причина да не е така? — попита Аманвах.
Арлен се съсредоточи и прокара няколко магически нишки през момичетата, за да ги познае.
— Не, но аз вярвам на теб, Аманвах ва Ахман. — Кимна към Сиквах. — Както и на сестра ти по брак. Виждам, че нито една от вас не се е съюзила с Ний и че намеренията ви към приятеля ми са почтени.
— Така ли? — намеси се Роджър.
— Не се вълнувай прекомерно — каза му Арлен. — Може да следват буквата на заповедите ти, но няма да се поколебаят да не се вслушат в духа им, ако смятат, че така е било по-добре за теб.
Аманвах не изглеждаше изненадана от подобна оценка.
— Нашият почитаем съпруг понякога има нужда от… напътствия.
Арлен се позасмя.
— Честна дума.
— Ей! — възкликна Роджър.
Арлен остана усмихнат.
— Не мисля, че съм Избавителя, Аманвах. Не мисля, че и татко ти е Избавителя. Не вярвам, че Избавителя съществува освен като символ, към който да се стремим.
— Значи, не еретик, а неверник? — попита Аманвах. — Нима това е по-добре?
Арлен се поклони.
— Ти ще прецениш, принцесо.
Аманвах поприсви очи над булото си.
— Друг път ще преценявам. Благодарим ви, че ни оказвате честта да споделим празненствата ви.
Тогава напред пристъпи Шаманвах. Държеше същата дъска за писане, която Арлен беше виждал в ръцете ѝ стотици пъти, и в ума му се върнаха приятните спомени за шатрите на Абан на Великия базар.
В аурата ѝ също се виждаха образи, свързани към нея с колонки от тефтера ѝ, в черно и червено — изплатени дългове, дължими суми. Аманвах я беше изпратила при Арлен като помирителен дар, а Шаманвах се радваше да угоди и на двамата. Щеше да направи всичко възможно тази нощ да бъде съвършена, независимо кого трябваше да подкупи или да навика за целта, но и това щеше да запише сред услугите, за които ѝ се полага заплащане.
Арлен се усмихна.
— Толкова много приличаш на съпруга си, че ме заболява сърцето за приятеля ми Абан.
Шаманвах се поклони.
— Синът на Джеф е твърде любезен.
С нищо не даде знак, но по аурата ѝ личеше, че се е поласкала искрено.
И думите му бяха искрени. На Арлен му липсваше Абан, но пък той бе доказал многократно, че макар от време на време да можеше да му се има доверие, никога не можеше да му се вярва наистина. Когато трябваше, лъжеше, но най-често просто криеше истината. Обикновено важна истина.
Арлен беше премислил събитията от последното си посещение в Красия десет хиляди пъти и всеки път у него оставаше усещане за нещо съмнително. Абан все пак беше намерил картата, която отведе Арлен до руините на Анокх Слънце и гробницата на Каджи, където откри копието. Първо бе разкрил оръжието пред Абан, за да потвърди, че е истинско. По-късно същата нощ Джардир, някога най-добрият приятел на Абан, беше опитал да го убие, за да му го отнеме.