Сега работеха заедно. Дори Марик да не го беше потвърдил още преди месеци, голяма част от красианското нашествие носеше следа от намесата на Абан. Това беше по-добре от алтернативата — Абан никога не беше толкова брутален или разточителен, колкото Джардир. След първоначалната победа над крепостта Райзън огромни части от южните земи бяха завладени с непокътнати домове и поля, недокоснати жени и отворени търговски пътища, макар да ги управляваха дамати. Абан нашепваше милост в ухото на Джардир, макар и само в името на изгодата.
На чия страна си, Абан? — зачуди се не за пръв път Арлен. Не знаеш ли, че приятелят ти се опита да ме убие? Или просто го прие? Или през цялото време е било твоя идея?
Въздъхна. Имаше ли някакво значение? Нямаше смисъл да губи време в подобни мисли. Скоро щеше да се изправи и срещу двамата и да научи истината. Но първо трябваше да оцелеят през Новолунието.
Когато застанаха отново по местата си, върволицата благопожелатели се възобнови. Следващите бяха възрастна жена, повела със себе си мъж на средна възраст. Млечнобелите му очи се взираха в нищото. Имаше нещо познато в тях и в аурата на жената личеше, че тя поне го познава и чувства дълг към него.
— Лори Шепърд, господин и госпожа Бейлс — каза жената и се поклони сковано. — Това е синът ми Кен. Нямаме какво да ви дадем, само искаме да ви поздравим, дано да приемете. Ядроните ни затриха цялата рода, докато бягахме от красианците. Щяха да вземат и мен, и Кени, ако не бяхте дошли. — Тя потупа мъжа по дланта. — Трудничко ни е, но Хралупата ни прие като свои, когато успяхте да докарате каруците ни в града — не сме гладували и не сме студували, нищо, че Кени не може да работи. Благодарим ви.
— Цялата Хралупа заслужава благодарност за това — каза Арлен. — И вие, задето сте показали такава сила в трудни времена.
Той погледна към Кен Шепърд, смълчан до майка си. Аурата му излъчваше тих срам и самоненавист, задето трябва да се осланя на старицата. Но и той ѝ бе опора в старините ѝ, така че се долавяше и искрица гордост.
— Винаги ли си бил сляп?
Кен кимна.
— Да, откакто се помня.
— Треската му угаси очите, още в пелени беше — каза Лори.
Арлен позна очите на Кен и откри къде тялото му се е предало. Пресегна се инстинктивно за магия от голямата защита и нарисува с пръст символ на челото на мъжа, както и около веждите.
Хората наоколо ахнаха, когато очите на Кен се избистриха и станаха яркокафяви, окръглиха се, а той запелтечи без думи, въртейки глава наляво и надясно. Аурата му пламна от дива радост, но после угасна в пълно объркване и смазващ страх. Накрая стисна здраво очи и ги покри с длани. Целият се затресе.
Арлен постави длан на рамото му.
— Всеки ден ще става по-леко, Кен Шепърд. Честна дума. Знам точно през какво минаваш.
Скоро след като оживлението около старицата и мъжа се премести по-далеч от младоженците, приближи един сам кха’шарум. Не се колебаеше в стъпките си, но в аурата му Арлен виждаше страх и срам. Аманвах рязко си пое въздух, твърде тихо, за да я чуят хората освен Арлен, и край нея пламна гняв, преди да си върне спокойствието на дама’тинга.
Воинът коленичи пред Арлен и притисна чело в паважа. Арлен нямаше нужда да познае мъжа, за да разбере чувствата му. Бе прекарал достатъчно време сред шарумите, за да усети кога някой го обижда — клетият кха’шарум бе просто вестоносецът.
Несъмнено офицер Кавъл бе решил, че прави майсторски политически ход, като праща кхафит да засвидетелства почитанията си и да му поднесе първия алагайски дар. Беше непряка обида, която удобно го държеше на разстояние от така наречените Копия на Каджи — мъжете, помогнали на Джардир да надвие Арлен и да му открадне копието, — но този мъж не бе обида за Арлен. Колко пъти бе виждал отношението към кхафитите в Красия, оставени без никакви права, без никакви възможности. Така бе от Завръщането насам, но само за няколко кратки години Джардир го променил. Това пак ли бе Абан — удобен начин да се сдобие с още воини, верни нему, — или изменчивият му аджин’пал започваше да се сдобива със съвест?
Коленичещият воин постави рога от дървесен демон в краката на Арлен и Рена. Магията бавно се отцеждаше от тях, за да подхрани мощта на голямата защита.
— Джада. — Арлен оформи символа на първия Устой на Рая във въздуха. Аманвах го погледна изненадано, но той я пренебрегна и се усмихна на воина.