Тамос се усмихна и я целуна.
— За вас може да се опитам.
— Ако всички сме живи след следващата седмица, ще си помисля — обеща му Лийша и го целуна бързо по устните, след което продължи да чисти. Не се съмняваше в искреността на предложението, но и знаеше, че това е по-скоро политика, отколкото чувства. Бракът между тях щеше да укрепи контрола на Тамос над Хралупата, както и контрола на Райнбек над херцогството му. Арейн знаеше това.
А това толкова лошо ли би било? Лийша нямаше представа.
— Вярно ли е, че сте се изправяли срещу един от онези мисловни демони, за които говори господин Бейлс? — попита Тамос.
Лийша кимна. Тя отиде до бюрото си и взе един плик, скрепен с восък, в който бе отпечатан символа ѝ — хаванче и чукало. Подаде го на графа.
— За майка ви.
Тамос повдигна вежда.
— За брат ми, имате предвид.
Лийша отвърна със същото изражение.
— Трябва ли да играем тази игра, дори насаме?
— Не е игра. Райнбек е херцог, параноик е и е горделив. Ако покажете неуважение към него открито, ще има последствия.
Лийша кимна.
— Да, но ще получи това от вас и не се съмнявам, че можете да изпратите съобщение до Арейн…
— Нейна Светлост — поправи я Тамос.
— … до Нейна Светлост — каза Лийша — безпрепятствено. Както и сам казахте в тронната зала, билкарките все още са в нейната сфера на влияние. Така че не показваме неуважение.
Тамос се намръщи, ала взе писмото.
— Ще съм честна, Ваша Светлост — каза Лийша. — Не знам доколко да ви се доверя, независимо дали сте в постелята ми, или извън нея. Защо сте тук, защото ви е грижа или защото искате да укрепите влиянието си?
Тамос се усмихна.
— И заради двете, разбира се. Хралупата на дърваря винаги е била част от Анжие и е разчитала на трона за много неща, включително за маршрута на вестоносците, който ви свързва с остатъка от света. Неотдавна беше само малко селце, но никой не може да си позволи да пренебрегне клетвите си за вярност само защото се е разраснал. Ако бяхте открили злато или въглища в земите си, щяхте ли да очаквате от трона да ви направи независими?
Лийша поклати глава.
— Разбира се, че не.
— Тези защити, които господин Бейлс ви е дал, не са по-различни. А и какво толкова ужасно сме сторили? Помолихте ни за помощ и получихте храна и зърно, добитък и дрехи. Вие проектирате големите защити, но ние ги строим, построихме наново и домовете ви. Кулата ми може да изглежда внушително, господарке, но целта е да издържи срещу красианците, а не да плаши хората със сянката си.
Лийша кимна, но отвърна:
— Не че и тя ще помогне. След две години красианците ще имат повече воини, отколкото е цялото население на Анжие. И сега биха могли да се разправят с Хралупата за ден, ако пожелаеха, макар че Дара на Еверам ще остане без гарнизон, а лактънците биха ги издебнали в гръб. Но пък когато се сдобият с Хралупата, не бихме могли да сторим нищо, за да си я върнем, а Лактън би се оказал между смъртоносни щипци.
Тамос поклати глава.
— Красианците никога няма да превземат Лактън, освен ако не се превърнат от пустинни в корабни плъхове. Лактънците имат прибрежни селца, пръснати на стотици километри, и всяко от тях си има пристан за доставки на запаси. Никой не би могъл да ги опази всички, а хората от наколните жилища по блатата, както и блатните демони, биха взели тежка дан от красианците. Лактънците могат да обърнат корабите си срещу някое от селата и да пуснат облаци от стрели срещу Пристан и къде ли не по протежение на бреговете. Само че лактънските управници са страхливци и няма да видят полза от това да продължат битката оттатък бреговете. Лактънец на сушата е като въздушен демон на земята.
— Съгласна съм — каза Лийша. — Опитвах се да кажа на лактънците в тези селца да бягат към Хралупата.
Тамос присви очи.
— Вече играете ролята на графиня, така ли? Нямате право да отправяте подобни покани. Вече сме пълни догоре.
— Нищо подобно — отвърна Лийша. — Единственият ни шанс да устоим на красианците е да се разраснем колкото е възможно по-бързо. Трябва да преизпълним Хралупата. — Тя въздъхна. — Ако още я има след Новолунието.
Тамос я хвана за дланите и се приведе към нея.
— Няма защо да си противостоим, Лийша Пейпър. Ще пусна всеки въшлясал селянин оттук до красианската пустиня, ако ми дадете отговорите, които търся.
— Отговори ли? — попита Лийша, макар чудесно да знаеше какво има предвид той.
Тамос кимна.