И Арлен вече не се съмняваше, че демонските князе имат пълното право да се боят. Но и той бе виждал какво може да роди Ядрото. Колчем се замислеше твърде дълго за това, и самият той се плашеше.
Рена го докосна.
— Добре ли си?
Арлен сложи ръка върху нейната.
— Да, Рен. Добре съм.
— Пренесохме всичко — рече Шаманвах, докато ги придружаваше обратно до стаята им в хана на Смит. Отвори вратата — сватбените им дарове ги чакаха, подредени спретнато из стаята. Розите бяха подрязани и красяха старата изрисувана ваза, масичката бе отрупана с прясна храна. По тоалетки и нощни шкафчета се виждаха други малки съкровища.
На Арлен му се събираше вече повече от година в Хралупата — опознаваше местните и ги обучаваше да се сражават с демони. Знаеше колко ценни за тях са вещите пред него. Ала бе видял, разбира се, и пламтящата гордост в аурите им, докато ги подаряваха. Искрената благодарност, обичта. Вярата.
Последното го порази най-силно. Онези хора биха сторили всичко, за което ги помоли, не от страхопочитание, а защото му вярваха. Беше им се доказал, биейки се редом с тях, и наистина вярваха, че никога няма да предаде доверието им.
И няма, врече се той наум. Ако демоните превземат Хралупата, когато луната се скрие, ще е, след като загина.
Шаманвах отиде при розите и вдигна късче хартия на конец, усукан около вазата.
— Всеки подарък е с името на този, от когото идва. Ще се посъветвам с Ърнал Пейпър и ще напишем подходящи благодарствени писма от ваше име.
Рена застина и миризмата ѝ се промени. Бе примитивно в сравнение с разчитането на аури, но дори денем за Арлен тя бе непрестанен поток от информация. Долови страха на съпругата си като тор по подметка.
Жегна го болезнено съчувствие и нямаше нужда от образ, за да разбере защо. Като повечето хора от Потока на Тибит, Рена не можеше да чете и пише.
Арлен се извърна от Шаманвах и прошепна така, че само Рена да го чуе с чувствителния си слух.
— Не го мисли, Рен. Дотогава ще знаеш как да си напишеш името, а после ще те науча и да четеш.
Погледът на Рена се стрелна към Арлен и тя се поусмихна. Миризмата ѝ се промени: обич и благодарност.
— Трябва и нещо хубаво за Гаред да направим. Задет’ се застъпи така за нас.
— Мда — съгласи се Арлен.
— С радост бих избрала дар за барона — каза Шаманвах.
Арлен поклати глава.
— Вече имам идея. Аз ще се погрижа, но благодаря.
Шаманвах се поклони.
— Огърлицата от графа е прекрасна — рече тя на Рена. — Убедена ли си, че искаш да се разделиш с нея?
Почва се, помисли си Арлен.
Рена застана пред огледалото и прокара връхчетата на пръстите си по камъните. Арлен подушваше колко им се любува, чу тихата въздишка.
Рена свали ръка и не я вдигна повече. Свали огърлицата с другата.
— Не е редно тъй да се кипря, а толкова хора да стоят без нищо.
— Не подценявай вдъхновението, което може да бъде един предводител, отрупан с великолепие — рече Шаманвах. — Но ако наистина това е щедрото ти желание, с радост бих откупила бижуто. Може да ти платя с пари или ако предпочиташ, с храна и добитък, направо при нуждаещите се.
Рена вдигна глава към Шаманвах и Арлен изумен установи по миризмата ѝ, че вярва искрено в добрата воля на съпругата на Абан.
— Ще го направиш за нас?
Не е тя виновна, рече си наум. Като с четенето е. Ако хората в Потока можеха да се пазарят, Шопара нямаше да е най-богатият човек в градчето.
Шаманвах се усмихна и махна с ръка, нищо работа.
— Огърлицата е хубава дрънкулка, лесно ще я продам на този или онзи богат дамаджи, за да кичи с нея някоя своя съпруга.
Арлен завъртя очи.
— Лесно — промълви той само за Рена, — а и ще е възможност красианците да установят търговски контакти из цялата околия, като използват името ни.
Можеше да подуши изненадата на Рена, както и разочарованието ѝ. Престори се, че отново оглежда огърлицата в ръката си и промълви скришом:
— Да не я ли продавам?
— Продай я, но за пари — прошепна Арлен. — Както и да ги получиш, щом ѝ дадеш огърлицата.
Рена се обърна, широко усмихната.
— Много се радвам, че ще ни помогнеш. Давам ти огърлицата, даваш ми пари, така става ли?
Шаманвах кимна, сякаш не очакваше друг отговор.
— Може ли да я подържа?
Рена ѝ я подаде и жената се взря в нея през увеличително стъкло.
— Сега ще ѝ намери кусури и ще пробва да свали цената — прошепна Арлен. — Каквото и да каже, отвърни, че се е побъркала и че ще я занесеш на Смит. Ще удвои предложението. Поискай петорно.