— Вярно? — Рена продължаваше да се усмихва. — Не ща да я обиждам.
— Няма. Красианците не уважават никого, който не може да се пазари. Накрая приеми половината на последното ѝ предложение.
Рена изпръхтя и изчака Шаманвах да приключи огледа.
— Хубава, но дотам. — Съпругата на Абан придаде на тона си точния нюанс разочарование. — Диамантите мътнеят, а по ръбчето на смарагда има пукнатина. Златото не е толкова чиста проба, колкото красианското. Но може би, задето е била на граф от зелените земи, ще хване нечий интерес. Сто драки.
Рена прихна, макар че навярно нямаше никаква представа сумата малко ли е, или много.
— Май стъклото ти мътнее. К’во лошо им намери на камъните, не знам, а златото е чисто като първи сняг. Ако не щеш да платиш, каквото подобава, сигурно Смит…
Шаманвах се засмя и се поклони.
— Подценила съм дживах ка на пар’чина. Орлово око имаш. Двеста.
Рена поклати глава.
— Хиляда.
Шаманвах затаи дъх в прекрасно изиграно възмущение.
— За толкова ще купя три огърлици като тази. Триста и нито клат повече.
— Петстотин или отивам при Смит — отсече Рена с равен тон.
Шаманвах завъртя глава наляво и надясно като сврака пред лъскаво камъче и на Арлен не му трябваха свръхсетива, за да разбере, че ще пробва последно предложение. Но накрая тя само се поклони.
— Нищо не мога да откажа на новата дживах ка на сватбения ѝ ден. Петстотин.
— Много мерси — отвърна Рена. — Много хора ще получат нови дрехи и добитък.
— Добре се пазариш — отвърна Шаманвах. Обърна се към Арлен и поприсви очи развеселена. — Скоро пар’чинът няма да има нужда да ти суфлира.
— Добре, Уонда, стига съм чакала — каза Лийша. — Излизай.
— Не ща.
— Уонда Кътър — предупреди я Лийша, — ако не ми се веснеш след…
Ахна, когато Уонда пристъпи напред в дрехите от херцогиня Арейн.
— Леле — успя да промълви.
— Кат’ идиотка съм, нали? — горчиво промърмори Уонда. — Знаех си.
— Никак даже. Изглеждаш великолепно. Като те видят по улиците и разберат, че това е от личната шивачка на херцогинята майка, всяка жена в Хралупата ще иска такива.
Вярно беше. Колкото и на Лийша да не ѝ се щеше да го признае, кралската шивачка беше надминала себе си. Дрехите бяха скромни и практични, напълно подобаваха на жена воин, ала и не потискаха женствеността ѝ.
Дамската блуза беше от тъмнозелена коприна с избродиран бръшлян и защити от сърма отпред, за да компенсират липсата на деколте в кройката. Ръкавите бяха отпуснати от рамо до лакът, но впити надолу, за да не се закачат за тетивата на лъка ѝ и да може Уонда лесно да надява предпазителите на китките си. Върху блузата имаше дебел елек от кафява обработена кожа, подплатен отвътре, с копчета вместо с върви. Предполагаше се просто да омекотява нагръдника отвътре, ала бе така майсторски скроен, че можеше да се носи и без броня.
От кръста до коленете панталонът от мека кафява вълна приличаше много на раздвоените поли на жените воини от Хралупата — достатъчно свободен, за да прилича на пола, когато Уонда не се движеше. В битка Уонда щеше да носи отгоре пола, покрита с плочки от златодърво, за да се движи свободно и бързо, докато мощните защити по тях я предпазваха.
Крачолите се свиваха под коляното, а накрая се пристягаха с дантела, така че лесно да влязат в меките обувки, над които Уонда слагаше дървените си наколенници и ботуши. С тях Уонда можеше с единия си крак лесно да понесе пълната сила на захапката на някой дръвчо, докато с другия му мачка черепа.
Под мишницата си Уонда носеше открит шлем от полирано дърво, в който бяха изваяни още защити. Ако не успееше да смачка черепа на демона с ботуша си, като нищо можеше да го направи с чело. Лийша лесно щеше да добави психозащита и още няколко за защитен взор.
— Ами жакета? — попита Лийша.
— Подарих ги насам-натам, както каза графът.
— Не си си запазила даже един?
Уонда поклати глава.
— Не съм от хората на херцогинята майка, не ми се струва редно да ѝ нося герба. Дай ми жакет с хаванче и чукало и го слагам. Иначе това ми стига.
Тя свали от пирона на вратата защитеното си наметало и го сложи.
Лийша запримигва. Отиде да си вземе чашата чай, за да скрие насълзените си очи.
— Докато се скрие луната, ще съм ти изрисувала още няколко защити. И по лъка ти, ако се разделиш с него за десет секунди.
Уонда вдигна вежди към оръжието си, подпряно на стената със свалена тетива.