— А няма да са готови и за половината от моите.
По-късно Лийша се разходи из града, срещна се със стари приятели и пациенти, поинтересува се от здравето им. Всичко бе, както ѝ беше казала Дарси. Арлен беше прочистил лечебницата дори от малките наранявания и болежки и хората се бяха върнали там, където са най-необходими — на работа.
Билкарките също не почиваха и привличаха всеки мъж и жена с някакво умение в шиенето, за да правят превръзки за глава със символа срещу мисловни демони, както и да бродират груби, но работещи непрозирни наметала.
Срещна се и с представителите на градския съвет, макар вече да бе повече символичен. Тамос бе назначил магистрати и събирачи на налози, които трябваше да се отчитат пред Гаред, да не повярва човек.
Лийша поклати глава. Гаред Кътър, барон на Хралупата, столицата на цялата околия. Щеше да ѝ трябва повечко време да свикне с това.
Останалите обаче се гордееха донемайкъде. Хралупата никога не си бе имала господар и бързо забравиха за Гаред градския побойник отпреди едва няколко години. Като малък все пак всички го харесваха — хубав, силен като бик, обещан на Лийша Пейпър, чийто баща превръщаше хартията в злато. Но след като се разделиха, името му бе съсипано наред с нейното, защото Бруна го принуди да се отрече от лъжите си пред всички.
Без булка и без уважението на града Гаред обърна силата си към това да си спечели уважение, но със смесен успех. Никой не бе достатъчно глупав, за да му се изпречи на пътя, ала въпреки това го отбягваха.
Всичко се промени след Битката при Хралупата. Гаред тъкмо бе изгубил баща си, а всички бяха съгласни, че му е влияел лошо от самото начало. Всички знаеха за него и Илона. Ала Гаред се бе проявил като герой в битката, а оттогава рискуваше всяка нощ живота си, за да пази града. Лесно се забравяше старото му аз. Мнозина от дърварите бяха открили истинското си призвание и целият град се бе сплотил наново, а хората си простиха миналото.
Лийша не можеше дори да прецени дали Гаред ще е толкова слаб владетел, колкото тя подозираше. Графът щеше да го строява, а самият Гаред сякаш с охота би разпределил задълженията си на други хора, за да се съсредоточи върху воините на Хралупата. Ако Арлен беше прав и на хората им трябваха герои, Гаред добре пасваше.
Образът на него и майка ѝ отново проблесна в ума ѝ и тя тръсна глава.
Като че ли нищо не можеше да изтрие гледката.
Както ѝ бе обещал Тамос, каретата му пристигна по здрач. Лийша още беше в лечебницата и мнозина я видяха да се качва. Хората събираха глави и си шепнеха. Лийша не искаше и да си представя какво. Презрение или надежди за още една голяма сватба скоро?
Доколкото познавам хората тук, сигурно по малко и от двете. Лийша се примири и се облегна на плюшената седалка. Нещата щяха само да се влошат, надуеше ли се коремът ѝ, по-добре хората да си помислят, че детето е на Тамос.
Новият замък на графа беше впечатляващ, трябваше да се признае — засега само скелет на това, в което би се превърнал, ако не го сринат красианци или демони, но се намираше на великолепно защитена позиция, нависоко и с временна палисада от заострени колове, които пазеха работниците, докато оформят основите и пренесат камъните за постоянната стена.
В двора я посрещна лорд Артър и я поведе покрай шатрите на работниците, слугите и войниците. Зданието в средата представляваше лабиринт от недостроени основи, но Артър бързо я прекара до малка обитаема част, където се намираха личните покои на Тамос — навярно щяха да са гостна, след като станат готови същинските стаи на графа.
Въпреки това всекидневната бе богато мебелирана, както подобаваше на анжиерски принц. Тамос се съвещаваше с капитан Гамон в края на една дълга маса, но когато Лийша пристигна, и двамата се надигнаха от столовете си и се поклониха дълбоко.
— Радвам се да ви видя отново, господарке Пейпър. Моля, извинете ме.
Гамон излезе още щом Лийша му кимна за поздрав.
Самият Тамос издърпа нейния стол и се върна на своя, докато една слугиня им наливаше вино. Махна ѝ с ръка и тя защъпука извън стаята.
— Най-сетне насаме — каза Тамос. — Мисля за теб цял ден.
— Ти и целият останал град. Кочияшът ти е разказвал това-онова на половината Хралупа.
Графът вдигна вежда.
— Да му отрежа ли езика?
Лийша се облещи и Тамос се разсмя.
— Шегувам се! — Вдигна ръка, за да я успокои. — Макар че би трябвало да го накажа.
— Какво си намислил?
— Седмица при отходните окопи ще го научи. Слугите ми не бива да клюкарстват така. — Смигна ѝ. — Не и когато не ми изнася.