— Няма да си почивам, докато има работа за вършене — каза ѝ той и по тона му тя разбра, че е забил пети в земята, а той го умееше по-добре от всяко муле.
Но имаше наистина много работа за вършене и сега оставаше по-малко от час до здрачаване, а благодарение в голяма степен на Арлен всичко беше готово — или поне дотолкова, доколкото можеше да бъде. Мрежата от големи защити беше слаба на места, но беше цяла. Никой ядрон и дори мисловен демон не можеше да пристъпи в околията, нито пък да прелети на по-ниско от километър над нея.
Над събралата се тълпа падна мълчание, когато Арлен застана в центъра на сцената. Не бяха всички в околията — повечето вече бяха по постовете си, защитавайки работниците, които до последно укрепваха големите защити. Но всички предводители бяха тук и чакаха последни нареждания от Арлен.
Дърварите, опитни и неумолими, стояха мирно. Мнозина бяха от огромните мъже, които растяха в Хралупата, подобно на дъбове, но имаше и такива с черти, които подсказваха произход отдалеч. Имаше и стотици жени, повечето с панталони и елеци като този, който Уонда носеше под бронята си. Повечето носеха лъкове и галеха перата на стрелите в колчаните си като косите на любовник. Всички имаха превръзки на главите, изрисувани с мисловни защити.
Дървените войници седяха на мускулестите си жребци. По дългите им копия бяха прибавени специални ръкохватки, за да могат да се използват и в щурм на кон. От ремъците им висяха и по-къси копия за мушкане. Граф Тамос изглеждаше величествен в емайлираната си броня и се извисяваше над хората си на големия си боен кон. Бронята на животното беше от защитено стъкло върху плътно прилепнало към ребрата и корема му дърво.
Шарумите на Кавъл, отново въоръжени със своите копия и щитове, се бяха подредили в спретнат квадрат. Рена очакваше беди от тях, но те изглеждаха най-дисциплинирани от всички.
Малка групичка от билкарки, които си личаха по обсипаните си с джобове престилки, обграждаше Лийша от едната страна, а от другата — жонгльорите до Роджър и Хари. Дори пастир Хейс и следовниците му чакаха със затаен дъх какво ще каже Защитения.
— Добра работа свършихме този месец, за да се подготвим за демоните. — Дори без магия гласът на Арлен стигаше до най-отдалечените хора в множеството. Някои ръкопляскаха, други подвикваха радостно, но той изчака да млъкнат, преди да продължи. — Обаче няма да ви лъжа. Демоните знаят, че ставаме все по-силни, и ще се надигнат толкова, колкото никога не сте ги сънували, решени да ни погазят отново в калта. Още по-лошо, ще се сражават с ум — ще ни нападат, където сме най-слаби и където могат най-силно да ни уязвят. Всички вие — и той погледна многозначително към красианците — ще видите битка, каквато никога не сте. — После обходи цялата тълпа с поглед. — И не можете да разчитате на мен да ви спасявам.
Последва шокиран шепот и Арлен ги остави да го осмислят, преди да продължи.
— Можем да избиваме демони оттук до края на света, но когато Умовете им са живи, все едно се бием с дъжда. Довечера ще тръгна на лов за мисловни демони и няма винаги да имам време за малките схватки.
Гласът му пресипна — превърна се в Защитения, — а очите му проблеснаха.
— Но ако мога да разчитам изобщо, че някой на този свят може да се грижи за себе си, то това са хората от тази околия. Мога ли да разчитам на вас?
Тълпата избухна в дружен рев и надигна оръжията си.
— Няма да те предадем!
— Не ни мисли, още ще сечем дървесни демони, когато се върнеш!
Арлен вдигна юмрук и всички стихнаха, макар напрежението вече да се усещаше във въздуха.
— Имах честта да стоя редом с мнозина от вас ей тук, на това място, и да проливаме кръвта си и демонска гнилоч на тези павета. Изгубихме много добри хора, още мнозина останаха с рани завинаги. Но ги надвихме, смазахме ги и ги оставихме да изгорят, когато се надигна слънцето. — Завъртя глава към красианците. — В Красия имате обичай да превръщате подобни места в свята земя, а билите се там — в братя.
От тълпата се разнесе одобрително сумтене и мнозина закимаха, но никой не произнесе и дума. Всички чакаха следващите думи на Арлен.
— От повече от триста години чакаме да дойде Избавител и да ни спаси от демоните. И докато чакахме, забравихме, че всеки от нас е силен. Всеки от нас е достатъчно силен, за да не може никой да ни спре, когато сме заедно. Но Избавителите от миналото не са се справяли сами. Дали са своя дан, да. Но не биха имали шанс без хилядите… не, милионите хора като вас до себе си.