Подаде ѝ плата, а Рена кимна и го взе. Усмихна се.
— Не мога да отрека, че ще се радвам твоята Лийша да ме види с него. Това ще им покаже коя си си избрал.
Арлен се подсмихна самодоволно.
— На кои? Ще те видят и ще си помислят, че ѝ чиракуваш като много други.
Рена се намръщи, а той се засмя.
Пета глава
Пастир Хейс
333 г. СЗ, Лято
— Ядроните го взели — изръмжа Арлен.
— Какво? — попита Рена. След няколко часа тежка езда бяха слезли от конете и ги водеха през един гъстак, след който току-що се бе открила малка поляна. Една канара стърчеше насред нея.
— Някой е намерил убежището ми. — Посочи напред.
Рена се обърна към канарата, ала поклати глава.
— Нищо не виждам.
— Там е — каза Арлен. — Трябва да стигнеш точно до него, за да видиш вратата. Има си метална порта, покрита с корков плевел, останалото е скрито от плесен и трева.
Рена замижа.
— Как разбра, че някой го е открил?
Арлен посочи струйката дим, която се виеше от едно кухо дърво, самотно навръх малко възвишение.
— Това е коминът ми. Не съм оставял огъня да гори три месеца, вярвай ми.
— Оставял ли си нещо важно там? — попита Рена.
Арлен сви рамене.
— Полуготови защити по няколко оръжия. Хората, които се присъединяваха към дърварите, искаха оръжия по-бързо, отколкото можех да ги защитя, така че никога не успявах да складирам особено много. Беше просто място за спане.
Чу се кудкудякане и Арлен въздъхна.
— Превърнали са хубавата ми конюшня в проклет кокошарник.
— И сега какво?
— Ще трябва да наемем стая в града — уморено отвърна Арлен. — От утре. И нощем, и денем ще събираме тълпа, където и да си покажем носовете. Преди това ми трябват няколко часа сън.
— А не може ли просто да си направим бивак както винаги? — попита Рена.
— Не сме говеда, Рен — отвърна той. — Нищо лошо няма човек да спи в легло от време на време, а и не сме чак толкова важни, та да не се постараем да опознаем хората.
Рена направи гримаса. Тази нощ не бе имала възможност да ловува, а в града възможностите ѝ да се храни с демони биха били още по-оскъдни. Гнусливостта ѝ бързо-бързо отстъпваше пред растящата ѝ сила. Беше гладна, а обикновената храна не ѝ стигаше.
Умореното лице на Арлен обаче я сепна. Носеше света на плещите си и се нуждаеше от подкрепата ѝ в дните занапред.
— Добре. Утре тогава. — Отиде при него, хвана го за ръка и го целуна. — Направи кръг, а аз после ще се погрижа за теб. — Усмихна се. — Ще спиш като пън.
Сред милувките ѝ умората лека-полека напусна лицето му. Никога не бе толкова изтощен, та Рена да не може да го възбуди, ако се съблече.
Часове по-късно Рена, будна и заслушана в дишането на Арлен, леко се измъкна от прегръдките му, когато се увери, че е заспал. Изгледа го, сам сред защитения кръг. Изглеждаше толкова малък, уязвим. При цялата си мощ и той трябваше да се храни, да спи, да диша. Имаше нужда от закрила. От човек, на когото да има доверие.
Някой да е силен заедно с него, вместо него.
Тя извади ножа си и пристъпи в нощта.
Рена се събуди, зарила лице в пръстта. Явно се бе изтърколила от завивките. Изплю тревичките от устата си и сънено разтърка очи, докато се разтъпкваше и протягаше. Още не бе съвсем сутрин, но небето светлееше достатъчно, за да вижда с просто око, но и да забележи отслабващата магическа мъгла, която се стичаше към топящите се сенки.
Арлен вече беше буден, носеше само бидото си и тършуваше в дисагите на Танцьор. Мърмореше си под нос:
— Знам, че ги оставих някъде тук…
Рена се усмихна. С радост би се будила с кал и трева в устата всяка сутрин, ако първо зърваше Арлен Бейлс.
— Какво търсиш?
Арлен вдигна глава, но не спря да тършува. Усмивката му бе отражение на нейната.
— Дрехите си. А!
Извади вързоп смачкани дрехи и ги разгъна — износен дочен панталон и посивяла белезникава риза. Сложи ги и Рена се засмя, когато му увиснаха от раменете и хълбоците.
— Още ли не ти стават дрехите на тате ти?
Арлен я изгледа кисело, докато привързваше панталона си с връв и навиваше ръкавите.
— Хората ми казваха, че съм слаб, още докато бях вестоносец, а се хранех добре. Сигурно съм загубил почти десет килограма — и той обхвана с широк жест татуировките си, — откакто започна това.
Пристегна краищата на крачолите си.