Арлен сложи ръка на рамото на мъжа.
— Знам какво е да губиш хора. Може да те подлуди, да те разяри. Но идат още бури. Дошъл съм да помогна, но това няма да значи нищо, ако ще съм сам. Ти си решаваш дали да ме замериш с шише и да ме сочиш с пръст, но не ти дължа никакви обяснения. — Той се обърна и гласът му прогърмя: — Имам си по-добри неща за правене от това да насъсквам тълпата срещу демони на площада! Мога да се обзаложа, че и вие също!
Изведнъж всички забиха погледи в краката си и се размърмориха как имат недовършени дела. Разотидоха се бързо.
Джо Кътър се спусна към Арлен, докато си тръгваше.
— Съжалявам. Не исках да…
Арлен го прекъсна:
— Не ти се сърдя, Джо. Заслужих си го, задето се държах така тайнствено последния път.
Джо изглеждаше облекчен, но Арлен вдигна пръст.
— Но онази фуния е за пастири, жонгльори и свирачи, не за глупци като теб. Не искам повече да те виждам горе, освен ако няма да ни пееш и танцуваш. Ако нямаш дърва за цепене, отиди и питай Касапите какво се намира за вършене.
Джоу кимна послушно и се отдалечи.
Рена върна погледа си към мястото на Инквизитора, но и него го нямаше.
— Това място е повече като Потока, отколкото ми се ще — каза Рена. — И к’во, ще ни изгорят на кладата, ако не ги спасим ли?
— Всеки има нужда от време на време някой да го вразуми, Рен — отвърна Арлен, докато водеха конете си в конюшните зад новопостроения хан. — Времената са тежки и можем да простим на хората, че лесно се палят. Не е нужно всеки път да посягаш към ножа.
Рена се напрегна.
— Не знаех, че си личи толкова.
— Голям нож имаш.
Един младеж, слаб, но жилав, дойде да отведе конете им. Погледна към Танцьор и незабавно вдигна глава към Арлен.
— Да, Кийт, аз съм — каза Арлен. — Знам, че няма много място, но с моята обещана имаме нужда от стая за няколко седмици.
Кийт кимна. Бързо прибра конете и ги придружи през малък страничен вход към едно преддверие.
— Чакайте да доведа татко.
— Баща му Смит е съдържателят на хана и говорител на града — каза Арлен, когато момчето си тръгна. — Свестен човек, ако не го ядосваш. По-честен от Хог, но все пак го бива в пазарлъците. Жена му Стефни не е лоша в малки дози, но все изглежда, все едно не е ходила до нужника от цяла седмица и иска да си го изкара на всички край себе си. Бързо се захваща да проповядва как Създателя искал това, искал онова. Все едно е от Южна стража.
Рена се наежи. Там бързо я бяха осъдили на смърт, ужким по „волята на Създателя“.
След няколко минути влезе едър мъж с гъста брада, по която Рена прецени, че собственикът е на около шейсет лета — следваше го дребна, слаба женица с опъната в стегнат кок коса. Арлен се оказа прав за лицето ѝ. Сякаш току-що бе отхапала недоузряла слива и се готвеше да я изплюе в лицето ти.
— Слава на Създателя, задето се върна — възкликна Смит, когато Арлен представи Рена.
— Създателя няма нищо общо — каза той. — Имам работа в Хралупата.
— Ръката на Създателя е във всичко, малко и голямо — рече Стефни. Крайчето на белег от демон се подаваше от високата яка на роклята ѝ, а в целия ѝ вид имаше суровост, която напомняше на Силия Бездетната, говорителката на Потока на Тибит, която бе защитила Рена, когато никой друг не посмя. Рена никога не беше срещала жена, по-силна от Силия.
Без да се замисля, Рена се пресегна и леко докосна белега.
— Били сте се, нали? Когато защитите са се пропукали преди година.
Жената поокръгли очи, но кимна.
— Не можех просто да стоя безучастна.
— Разбира се — каза Рена и я стисна съчувствено по рамото. — Няма как да искаш нещо от другите, ако не си готов сам да го сториш.
Измъченото изражение на жената се стопи и тя се усмихна — непривична гримаса, която не си отиваше с вече оформените ѝ от мръщене бръчки.
— Елате. Ханът е зает, но ще намерим няколко стаи за вестоносци. Нека ви настаним и нахраним.
Тя се обърна и ги поведе по едно задно стълбище, докато Арлен и Смит зяпаха изумени.
Едва се бяха настанили и закусили, когато някой почука. Арлен отвори и се показа един от последователите на пастир Хейс, този, който стоеше неотлъчно до него.
Носеше само обикновени сандали и кафеникава роба — защитеният стихар бе за през нощта. Добре подстриганата му кафява брада бе обсипана със сребристи косъмчета.
— Аз съм чадо Франк, помощник на пастир Хейс, Върховен инквизитор и също духовен наставник на Негова Светлост граф Тамос от Хралупата на дърваря — рече той с едва забележим поклон.
— Простете за прекъсването, господин Бейлс — кимна на Рена — и госпожице Танър, но Негово Високо Светейшество бе крайно впечатлен от думите ви тази сутрин и желае да се срещне с вас в шест вечерта в трапезарията на своя Свещен дом. С официално облекло.