Завъртя се, за да си върви, но отговорът на Арлен го спря.
— Ще трябва да предадете извиненията ни.
Франк застина за миг, а когато върна поглед към Арлен, в него се четеше изненада. Отново се поклони леко.
— Искате да кажете, че, ъм… имате по-важни планове от това да се видите с Негово Светейшество?
Арлен вдигна рамене безпомощно.
— Боя се, че плановете ми са много. Може би след Новолунието.
Този път Франк не се и опита да скрие изумлението си.
— Това… това е отговорът ви?
— Писмо ли да напиша? — попита Арлен.
Когато Франк не отвърна, Арлен закрачи към вратата и хвана подканящо дръжката ѝ. Франк се затътри навън със смесица от шок и негодувание по лицето.
— Не е ли малко стар за дете? — попита Рена, докато Франк се отдалечаваше по коридора.
Арлен кимна.
— Почти на четирийсет ми се видя. Пастирите обикновено получават постовете си до около трийсет дори ако Съветът не им е намерил паство.
— И какво, този не си е взел изпитите ли?
Арлен поклати глава.
— Значи, че Хейс е влиятелен. Толкова влиятелен, че да му прислужваш, е по-ценно от това да си имаш собствено назначение. Политика — и той изплю думата.
— А какво беше това с плановете? — попита Рена. — Не звучеше любезно. Току-що дойдохме, още нямаме планове дори кога да ходим до нужника.
— Не ме интересува. — Арлен махна раздразнено към вратата. — Проклет да съм, ако ще ме накарат да присъствам на формална вечеря само за да може някой пастир да ми важничи. Нямам нерви за пози.
Той сниши глас, за да имитира мънкането на Франк.
— „Искате да кажете, че, ъм… имате по-важни планове от това да се видите с Негово Светейшество?“ Ба!
— А имаме ли по-важни планове? — попита Рена.
— Ами, може да прекараме няколко часа да си блъскаме главите в стената — отвърна Арлен. — Все едно да говорим с пастир. Всички са наизустили онази книга, но всеки я чете различно.
— Пастир Харал от Потока беше добър човек — рече Рена. — Подкрепи ме, когато хората от града искаха да ме разкъсат.
— Но не и пред теб, Рен — каза Арлен. — Запомни това. Джордж Уоч, на когото омраза му капеше от ушите, също беше пастир.
— Но пък не злословиш за бившия пастир, оня Джона — каза Рена.
Арлен сви рамене.
— Джона е също толкова глупав, колкото и останалите. Може би повече в някои отношения. Но винаги се е отнасял с хората както трябва. Заслужил си е уважението им. Хейс нищо не е заслужил.
— Не е получил възможност все още — отбеляза Рена.
Арлен помълча няколко секунди, но накрая изсумтя.
— Добре, ще пратя Кийт да го уведоми, че сме намерили време насред плановете. Обаче никакви официални дрехи.
Когато Рена и Арлен се показаха пред хана привечер, не ги чакаше точно тълпа, но стотици хора се шляеха край магазините и уличните ъгли, опитвайки се да изглеждат, сякаш имат работа там. Когато двамата се показаха, се разнесе всеобщ шепот.
Рена въздъхна. Явно каквото и да кажеше Арлен, нищо нямаше да промени мнението на някои хора, дори на тези, които кътаха всяка негова дума, сякаш е част от Канона.
През целия ден не спираха да чукат на вратата им. Смит и Стефни се постараха просителите да не затрупат хана, но не върнаха никого от онези, които счетоха за достатъчно важни, а такива бяха мнозина. Двамата Касапи дойдоха с тежки тефтери и карти, които разстлаха на пода, за да покажат докъде са стигнали с набора на нови воини и с разчистването на територия. Десетки селца се бяха преселили, изтикани от красианците, превзели Райзън — много от тях се строяха направо върху свои собствени големи защити в околията. Самата Хралупа вече бе обградена от шест големи защити, макар само две от тях, на Нови Райзън и Мъчнокрай, да бяха напълно активни. Още няколко се изграждаха в момента.
Един стъклар на име Бен донесе на Рена и Арлен прекрасни защитени предмети, за да прецени Арлен доколко са сполучливи, а Кендъл се вмъкна да говори за анжиерските жонгльори, пристигнали със свитата на граф Тамос.
— Петима старейшини от Гилдията на жонгльорите — каза тя — и около десетина чираци. Твърдят, че са дошли, за да помагат на Роджър да ни научи как се омайват демони, но сякаш повече се интересуваха да чуят колкото може повече за теб.
И така нататък. Защитници, вестоносци, билкарки, говорители на цели изселени градове — един по един или по двойки и тройки, идваха и си отиваха, а на Рена ѝ се крещеше.