Гамон бе също толкова добре облечен, макар че по неговите ръкавели нямаше дантела, а приличаше и повече на воин с късата си брада, набола върху сбръчкан белег от демон. Взираше се в Арлен, сякаш го преценяваше преди схватка, а копието му изглеждаше употребявано. Бе го подпрял на стената, така че лесно да го достига.
— За мен е чест — каза Артър, а капитанът на стражата се поклони. — Графът съжалява, че не може да дойде, но го забавиха делата покрай строежа на крепостта му.
— Иначе казано, не иска да го виждат с нас — измърмори Арлен под нос.
— А това е официалният пратеник на херцога, лорд Джейсън Златния тон, племенник на лорд Джансън, пръв министър на Анжие — каза Хейс и посочи третия мъж. — Джейсън щеше да се връща в Анжие утре, но за щастие, пристигането ви му позволи да се срещне с вас, преди да отпътува.
— Би ни чакал и година, ако знаеше, че ще се срещне с нас — каза Арлен отново така, че да го чуе само Рена.
Пратеникът носеше добре скроен жакет и свободен копринен панталон в смарагдовозелено, с втъкнати крачоли във високите си ботуши от ярешка кожа. Късото му наметало беше кафяво, избродирано с бръшлянения трон на Анжие. Той го отметна с енергичен жест, когато се поклони на Рена, а вътрешността му представляваше натрапчиво жонгльорско разноцветие.
— Никога не съм бил в Потока на Тибит — рече той и целуна ръката ѝ, — но може би ще трябва да променя това, ако жените там са красиви като вас.
Рена усети, че се изчервява.
— Стига толкова — сопна се Арлен.
— Разбира се — съгласи се Хейс и изгледа Джейсън укоризнено. — Моля, нека седнем.
Показа на Арлен и Рена местата им. Артър се премести плавно зад нея и ѝ се прищя да го халоса, но разбра, че просто иска да ѝ дръпне стола, за да седне. Столът беше тапициран с кадифе. Никога не бе сядала на нещо толкова меко.
Франк плесна с ръце и се показаха прислужници с бутилки вино. Мъжете — включително Арлен — взеха салфетките от масата едновременно и ги поставиха в скутовете си. Рена смутено стори същото:
— Тази вечер имаме чудесно меню — каза Франк. — Печен фазан, пълнен с прасковени ядки във винен сос, и печено прасенце на дим от ябълкови стърготини със сливово желе. — Обърна се към Рена. — Бяло или червено бихте предпочели?
— Я пак? — попита тя.
Франк се усмихна.
— Вино, дете. Какво ще предпочетеш?
— Има повече от един вид ли? — попита Рена и отново се изчерви, когато Джейсън, Артър и Франк се засмяха. — Какво пък казах? — промърмори на Арлен.
Арлен бе готов да бълва огън и жупел.
— Нищо — отвърна той, без да се старае да говори тихо. — Държат се грубо с теб и ти се надсмиват от богатата си трапеза, докато хората на километър-два оттук ядат треволяци и благодарят на Създателя, че имат и толкова.
Франк пребледня и погледна Хейс, преди да обърне глава обратно към Арлен:
— Не исках да обидя…
Арлен го пренебрегна и заговори на пастира:
— На това ли учите децата си, Ваше Светейшество? Че е редно да се подиграват на обикновените хора? Защото там, откъдето сме, пастирите носят обикновени роби с добра причина.
Хейс стисна челюсти.
— Със сигурност не проповядваме подигравки.
— Не и от моя гледна точка — отвърна Арлен. Обърна се към Франк. — Какво казахте за този Свещен дом? Че не подобавал? Че не е достоен?
Франк имаше вид на приклещена от ловци сърна.
— Просто имах предвид, че нещо по-величествено…
— Нямате представа какво значи думата „величествено“ — скастри го Арлен. — Тази обител е символ на силата на хората тук. Когато всичко останало бе загубено, това здание устоя. Тук пренасяхме ранените, в ей тази стая, докато роднините и приятелите им стояха пред входа и се изправиха срещу нощта, за да ги защитят. Нищо неподобаващо няма в това място. — Отново се обърна към Хейс. — Но ще го съборите и ще го замените с друго, за да забравят хората какви са били, преди да се появите, и да забравят пастира, чийто Свещен дом бе тук.
Хейс присви очи студено.
— Отново този Джона! Свалихте кафявата си роба, но продължавате да говорите като пастир и да ни обяснявате как да управляваме ордена си. Графът вече обеща, че съпругата му ще може да го види, но продължавате да правите сцени първо пред тълпата отвън, а сега и на масата ми.
— Сцената отвън я направихте вие — отбеляза Арлен. Огледа и останалите край масата. — Знам, че ни мислите за глупаци, защото сме родени в малко селце, но дълги години съм бил вестоносец и познавам политическите ходове, когато ги видя. Застанах на площада и казах пред всички, че не съм нито свят човек, нито пратеник на Небесата, но това не ви стигна. Трябваше да правите маймунджилъци и пред Свещения дом, за да накарате хората да си мислят, че съм от паството ви — и тук Арлен огледа набързо Артър, Гамон и Джейсън, — докато валетата на кралските особи подслушват през задната вратичка. Дръжте ме далеч от игричките си. Не се придържам към никой Канон и не съм се вричал на бръшлянения трон.