Рена се отпусна назад в стола си развеселена. Никой не ѝ обръщаше ни най-малко внимание. Останалите изглеждаха възмутени, но Хейс вдигна ръка, за да ги успокои.
— При все това бръшляненият трон е суверен в Анжие и всички в границите на херцогството са му подчинени. Херцог Райнбек и пастир Петер са повелили, че Хралупата е каноническо владение, господин Бейлс. Ако живеете тук, сте под моята юрисдикция и тази на графа.
— Евджахски закони — каза Арлен.
— Моля? — попита пастирът.
— И в Красия религията и светските закони са едно — отвърна Арлен. — Свещената им книга, Евджахът, е основата на цялата им култура и докато красианците превземат южните земи, насилват хората да се подчинят на евджахския закон, да се забулват и да почитат Еверам независимо дали искат, или не. Похищават жените и поробват мъжете, отнемат децата им, за да ги въведат изцяло в доктрините на Евджаха. Дори да спрат походите си още днес, след едно поколение всички от превзетите територии ще спазват евджахските закони и ще учетворят красианските множества.
— Тогава разбирате защо трябва да им се противопоставим с всички средства — каза Хейс, — да отхвърлим фалшивия бог и да възстановим вярата в истинския Създател.
— Така се превръщате в тях — отвърна Арлен. — А тук тези не ми минават. Говорете си каквото щете от амвона. Ако можете да убедите хората, това си е техен избор. Но ако пробвате някой инквизиторски номер, като да пратите някой прелюбодеец на кладата, ще строша дървения стълб на две и ще забия половината във вратата ви, а другата — в тази на графа.
— Няма да посмеете! — изръмжа Франк.
— Стой и го гледай — каза Рена.
— Как смеете! — извика Артър. Капитан Гамон скочи на крака и сграбчи копието си. — С властта, дадена ми от граф Тамос, ви арестувам за измяна…
Арлен изсумтя презрително и дори не се изправи. Нарисува защита във въздуха и острието стана сиво-синьо като мъгливо небе. Въздухът край него се разтрептя, а дръжката се покри със скреж.
Нещо проскърца, а Гамон извика и пусна оръжието, стиснал ръката си, сякаш се бе изгорил. Джейсън скочи от стола си, когато копието падна на пода между него и Гамон и се строши на хиляди парчета.
— Създателю, ръката ми! — викаше Гамон.
— Стига сте се правил на глупак и сядайте — каза Арлен. На едно от прислужващите момчета, ококорено и разтворило изумено уста, нареди:
— Донеси на щитоносеца купа с хладка вода за ръката му.
Момчето изтича навън, без дори да пита Франк или пастир Хейс.
Хейс сплете пръсти.
— Значи, все пак мислите, че сте над законите на хората и Създателя? Така ли се опитвате да ми подскажете, че речта ви сутринта е била лъжа? Че наистина се мислите за Избавителя?
Арлен поклати глава.
— Така ви казвам, че не съм някой наивник, когото да разигравате. Дойдох тук, защото имам работа за вършене, не за да се препирам с вас или с графа. Стига да се отнасяте добре с хората тук — а изглежда, се справяте с това като цяло, — ще сме приятели. Но си позволявате повече отколкото трябва и е добре да сте наясно къде свършва защитеният ви кръг. Не ме интересува политиканстването ви и следващия път, когато някой обиди обещаната ми, ще искам компенсация.
Хейс кимна.
— Извинявам се за всякакви обиди към вас или госпожица Танър. Било е неумишлено. — Хейс впери взор във Франк. — Помощникът ми ще получи подобаващо порицание.
Пастирът разпери ръце.
— И аз искам да сме приятели. Нито аз, нито графът желаем да сте ни враг, господин Бейлс. Херцогът, братът на Тамос, му нареди да дойде на юг, да укрепи границата и да защитава хората по нея. Мандатът ми от пастир Петер е същият. Ще се грижа за хората, така както вашият Джона го е правил — нямам думата по този въпрос.
— Това ли е същността на мандата ви? — попита Арлен.
Хейс поклати глава.
— Има още един въпрос. Вие.
— Аз.
— Не сте първият мним Избавител в Анжие — отвърна Хейс. — Мълви за завръщането Му обхождат селцата през няколко години. Разследваме всяка от тях. Самият аз съм проверявал поне десетина души — всички до един измамници.