Може би.
Стоновете и виковете от страст спряха и преминаха в нежно мълвене. Иневера наостри слух — беше по-лошо отпреди няколко мига. Иневера бе гледала многократно съпруга си с други жени и добре знаеше какви звуци издава и какви изтръгва от жените. Уверена във властта на своя танц по възглавниците, Иневера не се боеше от нищо, което Лийша може да предложи. Но ненавиждаше спокойните мигове, когато той и Лийша стояха в прегръдките си.
— Омъжи се за мен — каза Джардир.
— Колко пъти да ти откажа, преди да спреш да ме питаш? — отвърна Лийша, преструвайки се на невежа за невероятната чест, която ѝ оказваше той.
— Ако ми откажеш хиляда пъти, ще те попитам още толкова. Хайде, още има време. Аз съм Шар’Дама Ка и мога да случа един сватбен обред с махване. Омъжи се за мен тайно. Майка ти и Абан може да са свидетели и да подпишат договорите. Никой друг не е нужно да знае, но ние ще знаем.
Абан. Иневера стисна зъби. И той, значи, беше замесен, играеше собствените си игрички за власт, шепнеше в ухото на Джардир. И за него трябваше да се погрижи.
— Попитай ме десет хиляди пъти, двайсет — отвърна Лийша, — все така ще ти отказвам. Имаш предостатъчно жени.
— На всички ще откажа постелята си — рече Джардир и Иневера се вцепени. — С изключение на Иневера — добави и тя се отпусна, макар и още стъписана от глупостта му. Хората казваха, че шарумите не могат да се пазарят, а Джардир беше шарум до мозъка на костите си.
— Значи, ще те споделям само с още една жена, вместо с четиринайсет? — попита Лийша.
— И сега ме споделяш — каза с пресипнал от страст глас Джардир и Иневера прехапа устна, когато чу целувките им.
— Сами сме, Ахман — рече Лийша и той изпъшка от удоволствие. — През следващите няколко часа няма да те споделям с никого.
— Дамаджа! — извика Мелан. — Ръцете ти!
От стиснатите юмруци на Иневера се стичаше кръв. Дългите ѝ боядисани нокти бяха остри и се бяха забили във възглавничките под палците ѝ. Изтръпнала от напрежение, тя дори не бе осъзнала какво прави. И сега ръцете ѝ се сториха чужди, докато Мелан и Асави ги поемаха, за да ги почистят и превържат.
Как се стигна дотук? Как бе посрамила Ахман, та сега да я срами той? Беше успяла да го обучи и образова, преди шарумите да съсипят потенциала му или да го пратят да умре напразно. Беше му дала на тепсия обединена Красия, както и средствата да отблъсне алагаите чак до бездната на Ний. Беше му дала четирима синове и три дъщери, беше му избрала дживах сен, за да топлят постелята му и да му дават още деца.
— Може би трябваше да му избирам северняшки курви, та да си утолява щенията по бледолики — измърмори тя.
— Мъжете са предвидими създания — рече Мелан.
— Още щом надвият нещо, му се нахвърлят като разгонени кучета — съгласи се Асави. — Много от шарумите са развили жажда за бледа плът.
Все още любовници след всички тези години, Мелан и Асави споделяха едни покои и не се отделяха една от друга. Нямаха никакъв интерес към мъжете, с изключение на семето им, и отдавна си бяха послужили с костените зарове, за да изберат бащи за дъщерите си — и двете свършиха работата в една и съща нощ и повече никога не погледнаха оплодителите.
Но при все че ѝ бяха верни и просто казваха каквото тя искаше да чуе, в думите им имаше и истина. Иневера трябваше отдавна да го предвиди. И понеже не успя, сега мъжът ѝ се омайваше от неверницата в ароматната постеля, в която бе спал с нея толкова пъти.
Лийша вече нашепваше „съвети“ в ухото на Ахман, които го караха да преосмисля векове култура и традиции. Някои от декретите му бяха безобидни, но други криеха опасности — отчуждаваха от него собствения му народ за сметка на северняшка култура и начин на мислене. Забравяше, че тези хора са му поданици, а не съюзници.
Нямаха години за преговори и разбирателство с чините. Шарак Ка идеше. В някои отношения вече бе дошла.
Седма глава
Обучение
300 г. СЗ
Иневера винаги мразеше, когато баща ѝ водеше шаруми в дома им. С майка ѝ не спираха да готвят и шетат, а той им викаше и плющяха шамари, играеше си на господар пред приятелите си, докато всички се напиваха, буйстваха все повече и играеха шарак с пръстени зарчета. Дори преди синът му да облече черното, Касаад беше забранил на Соли да работи каквото и да било.
— Ти си воин, синко, не някакъв кхафит или жена!