Выбрать главу

Иневера вече усещаше как се успокоява. Упоритите възражения на мехура ѝ и на празния ѝ стомах стихнаха, а тя следваше пътя на дъха си от носа към корема и обратно. Край нея момичетата се заклатушкаха по-неуверено и гримасничеха измъчено, докато се опитваха да пазят трудната поза.

— Сега с мен — каза Кева. Още притискаше гръдния кош на Иневера, а тя сля ритъма на дъха си с този на дама’тингата. — Дишането ще прочисти ума ти, а упражненията ще оформят тялото ти, докато двете работят в хармония.

Когато ритмите им се изравниха, дама’тингата отмести длани и хвана Иневера за лактите, като разтвори ръцете ѝ широко над нея.

— Качулата кобра — каза Кева и погледна останалите момичета през рамо. — Продължете.

Девойките въздъхнаха облекчено из цялата стая, изправиха се и се пресегнаха към тавана с разперени ръце.

— Това са шарукините — рече Кева, докато наставляваше внимателно движенията на Иневера в следващите няколко пози. — Човка на лешояд. Скок на чакал.

Приведе Иневера в позицията, която не бе успяла да изпълни.

— Опашка на скорпион.

Дама’тингата настъпи лявото стъпало на Иневера, за да го крепи, после усука дясното си около нейното и започна да вдига крака ѝ, докато успя да го хване. След това го задърпа нагоре и нагоре и накрая го сви, докато Иневера имаше чувството, че сухожилията ѝ ще се скъсат. Изпъшка и се заклати.

— Дишай — каза Кева. — Ти си палмата, а дъхът ти е вятърът. Използвай силата му, за да ти връща центъра и да те води през другите форми.

Иневера опита отново и откри, че равномерното дишане наистина ѝ помагаше. Кева отбеляза успеха ѝ с кимване и се върна на платформата.

Урокът продължи дълго. Иневера още бе нестабилна, а ставите ѝ припукваха, но внимаваше с дишането си и издържа докрай, когато с огромно облекчение видя, че Кева спира и се пресяга в една кутия до платформата. Издрънча метал и тя вдигна четири малки цимбала, всеки окачен на палците и показалците ѝ.

Кева кимна и Мелан отиде, взе кутията и също си взе цимбали, като я подаде на момичето до себе си. Когато всички си взеха, Кева продължи с урока.

Застана в профил, вдигнала високо ръце, с готови за действие цимбали. Протегна крак напред.

Останалите момичета заеха позата, а Иневера се постара да стори същото.

— Коленете свити — каза Кева. — Теглото на палците.

Когато Иневера откри центъра си, дама’тингата удари цимбалите един в друг четири пъти и с всяко издрънчаване рязко люшваше закръглените си хълбоци наляво и надясно.

— Сега всички — и повтори движението.

Останалите девойки я копираха с отработена точност, но за Иневера движението беше по-сложно, отколкото ѝ се стори отначало.

— Отново — каза Кева. — Гледай внимателно.

Отново издрънча, отново люшна хълбоци и отново Иневера не успя да повтори. Отначало не можеше да движи бедрата си така, а когато овладя движението, обърка такта на цимбалите. Струваше ѝ се невъзможно да прави и двете едновременно.

Кева я съпровождаше в движението отново и отново. Иневера усещаше раздразнението на останалите, но не можеше да стори нищо, освен да опитва, без да спира.

Накрая Кева сякаш остана доволна. Отново изсумтя и задрънча с цимбалите в непрекъснат ритъм, в който клатеше хълбоци. Иневера поде ритъма и скоро го овладя до съвършенство. Усмихна се.

Но след това дама’тингата се раздвижи, запристъпя по платформата плавно и гъвкаво, без да спира нито цимбалите, нито движението на хълбоците си. Беше прекрасно. Омагьосващо. А когато Иневера се опита да я имитира, се блъсна в Мелан и двете се строполиха на пода.

— Идиотка! — изръмжа Мелан.

Кева скочи от платформата и шамароса Мелан здраво, а цимбалите ѝ се раздрънчаха грозно.

— Ти си виновна, Мелан! Дамаджи’тингата даде на теб задачата да я научиш на привичките на ний’дама’тингите! На какво си я научила? Не знаеше дори качулатата кобра или първото люшкане на бедрата!

Вдигна пръст и го натика в лицето на Мелан.

— Трябва да се научиш да взимаш на сериозно отговорностите си. Докато Иневера напредне колкото останалите момичета, не можеш да влизаш в Стаята на сенките.

Останалите момичета ахнаха, а Мелан се оцъкли.

— Гледай ме още малко така — каза Кева — и ще се озовеш в големия харем, да си играят с теб шарумите.