— Няма да свърши работа — след известно време каза Кева.
— Трябва му повече магия, за да оцелее — съгласи се другата жена. Погледна Мелан. — Закарайте го в катакомбите.
Мелан кимна и двете с Иневера надигнаха прътите на носилката, върху която се намираше воинът. Той като нищо тежеше повече от двете, взети заедно, но Иневера познаваше тежкия труд и дори не стъпи накриво. Асави притича пред тях, за да отвори капака към подземието, и дама’тингите ги поведоха през мрака.
Асави почака Мелан и Иневера да слязат и после затвори капака над тях, тъй че известно време бяха в пълен мрак, докато Кева не извади късчето си демонска кост. Освети пътя им към каменна стая с още една операционна маса. В стената се намираше стоманена врата, която Кева отвори с ключа на врата си. Предметите вътре приличаха на въглени и почернели кости. Алагай хора. Избра не особено голям къс и затвори вратата, а заключващият механизъм се задейства автоматично.
— Смукала — нареди Кева и Мелан взе някакво приспособление от тръби и мехове, което се управляваше с педал. Иневера натискаше педала равномерно, а Мелан вкара една от тръбите в раната на воина, откъдето кръвта му се отцеди в стъклена купа.
Дама’тингата почисти краищата на раната, като първо премахна кръвта, а после обръсна кожата наоколо. През това време Асави подготви четки и купа с мастило.
— Иневера, ела по-близо — каза Кева.
Асави я замени на педала, а Иневера доближи Невестите, като внимаваше да не им се пречка.
Докато говореше, Кева гледаше само към пациента.
— Първо, източващата защита в северния край на раната — тя натопи четката и нарисува странен символ. Иневера очакваше мастилото да светне, но нямаше видим ефект. — След това защити за сила, издръжливост и кръв.
Кева бързо ги изрисува по часовниковата стрелка по плътта на шарума, сякаш оформяше краищата на компас.
— Сега трябва да ги съединим — каза Кева и нарисува една защита четири пъти между останалите, за да се получи осмоъгълник.
Когато приключи, даде знак на другата дама’тинга, която протегна напред къса демонска кост. Щом тя доближи раната, защитите на Кева наистина се разгоряха.
— Защитите не са магически — каза тя, — но изсмукват магия от костта и я използват за целите на Еверам.
Докато Иневера се взираше зяпнала, раната на шарума се събра, както човек събираше шепи, за да пие вода. След мигове раната я нямаше — дори белег не беше останал. Новата плът изглеждаше по-бледа, недокосната от шибащите пясъци или слънцето, по-здрава, отколкото някога е била.
— Слава на Еверам — прошепна Иневера стъписана. — С такава магия няма нужда никой шарум да загива.
Кева тъжно поклати глава.
— Де да беше така. Дори магията на хора не може да изцери най-тежките рани, а и тя си има цена. — Посочи парчето кост, което се разпадаше в ръката на другата дама’тинга. — Лечебната магия е най-тежката от всички и се използва много внимателно. Алагаите може да не спират да прииждат, но събирането на костите им ни струва повече животи, отколкото те спасяват. Трябва да използваме мощта им пестеливо.
— И в тайна — предупреди другата Невяста. — Шарумите и бездруго не ценят живота си особено. Кой знае до какви висини на глупостта може да достигнат, ако разберат, че разполагаме с тази сила. По-добре да оставим възможно най-много от тях да се лекуват естествено.
Кева кимна.
— Този ще остане при нас още дълго, упоен, докато се „лекува“.
— Не е ли нужен, за да ни пази от алагаите? — попита Иневера.
Мелан се засмя и Кева я стрелна със суров поглед.
— Благодаря ти, че драговолно се съгласи да върнеш този воин обратно в павилиона и да переш бидота през остатъка от деня, дъще.
Мелан настръхна, но се поклони.
— Извинявам се за неуважението си, Майко.
Кева махна с ръка.
— Приема се. Вземи Асави със себе си.
Несигурна какво да прави, Иневера не помръдна, докато двете момичета се мъчеха с мъжа на носилката. Другата дама’тинга ги водеше.
Когато всички си тръгнаха, Кева се обърна към Мелан.
— Въпреки неуважителността си Мелан не греши. Защитените стени, а не воините закрилят Пустинното копие. Докато не дойде отново Избавителя, алагай’шарак обслужва само горделивостта на мъжете, които хвърлят живота си на вятъра за победи, които не си струват цената.