Иневера се ококори. Соли и Касаад рискуваха живота си всяка нощ в онзи лабиринт. Дядовците ѝ, чичовците ѝ и всички нейни мъжки предтечи през последните триста години бяха загинали там, тя очакваше и синовете ѝ да загинат там. Не можеше да е от проста горделивост.
— Евджахът не ни ли учи, че да убиваш алагаи, си струва всяка цена?
— Евджахът ни учи, че да се подчиняваме на Шар’Дама Ка, си струва всяка цена — каза Кева. — А Шар’Дама Ка ни заповядва да убиваме алагаи.
Иневера отново отвори уста, но Кева вдигна пръст.
— Само че Шар’Дама Ка е мъртъв от три хиляди години и е отнесъл със себе си бойните защити. Всеки ден в Лабиринта умират повече мъже, отколкото се раждат от утробите ни. Преди Завръщането сме били милиони. Сега — по-малко от сто хиляди, заради мъжете и безумните им игрички.
— Игрички? Но как? Мъжете не защитават ли стените ни от демони в свещения алагай’шарак?
— Не. Защото стените не се нуждаят от защита — отвърна Кева. — Каджи е построил Пустинното копие с две защитени стени — една външна, по древния периметър на града, и една вътрешна, която да пази оазиса и околните дворци и племена. Между тях е Лабиринтът, построен върху останките от външния град. — Тя направи пауза и фиксира Иневера с поглед. — Нито една от двете никога не е била преодолявана.
Иневера полюбопитства:
— А как тогава стигат демоните до Лабиринта всяка нощ?
— Пускаме ги — изръмжа Кева. — Шарум Ка отварят портите широко, докато се насели Лабиринтът, и после ги затварят, като приклещват демоните.
Иневера се почувства както по-рано, когато Мелан я беше шамаросала. Призля ѝ и се облегна на стената.
— Дишай — посъветва я Кева. — Намери центъра си.
Иневера я послуша, като вдишваше и издишваше ритмично, за да успокои и крайниците си, и сърцето си.
Техниката ѝ помогна, но не достатъчно, за да се отърве от целия гняв, който чувстваше в момента. Част от нея искаше да зашлеви всеки мъж в града. Мислеше Соли и баща си за смелчаци, а саможертвата им — за благородна. Но ако решението бе просто да държат портите затворени…
— Онези… идиоти — успя да процеди накрая.
Кева кимна.
— Но идиоти или не, не е редно една ний’дама’тинга да се подиграва със саможертвата им.
Иневера си спомни как Кева беше наказала Мелан и се изчерви. Поклони се.
— Разбирам, Майко.
Кева изви вежди нагоре.
— „Майко“?
Иневера прехапа устни.
— Не е ли това правилното обръщение от Оброчена към Невяста?
Около очите на Кева се появиха бръчици — може би се усмихваше.
— Не. Мелан се обръща към мен така, защото ми е дъщеря.
Това познание с нищо не успокои Иневера.
— Нарече Кенева „бабо“…
Кева кимна.
— Защото ѝ е баба. Аз съм наследницата на дамаджи’тингата.
Сърцето на Иневера се сви. Кева винаги ѝ се бе струвала строга, но справедлива. Може би не приятел, но не и враг. Но сега…
— Дишай — рече Кева, вдигнала ръка, и зачака Иневера да открие центъра си. — Не съм ти враг. Свикнала съм да съм втора сред дама’тингите, но и отдавна научих, че няма да наследя майка си. Мелан още не може да приеме тази истина и да се прегъне пред вятъра ѝ, ала се моля на Еверам след време и това да се случи.
Успокоително вдигнатата длан на Кева се смени със сочещ пръст.
— Ала не бъркай какво имам предвид. Не съм ти враг, но и не съм ти приятел. Нужна е специална жена, която да води дама’тингите със силата, умението и смиреността на майка ми. Ако не си достатъчно смирена, умела или силна, за да оцелееш и да облечеш бялото — и Кева сви рамене, — тогава това е иневера — така е било писано.
Иневера пребледня, но се съсредоточи върху дишането си.
— Да, дама’тинга.
— Добре — отвърна Кева. — Ела с мен.
Излезе от стаята и Иневера я последва през тайните коридори на Подземния град, които водеха обратно към двореца на дама’тингите. Повечето бяха осветени от редици защити, изписани по тавана и пода на тунела.
Когато пристигнаха в покоите на дама’тингите, ги посрещна евнухът, на когото Кева бе говорила по-рано, гол и само по златните си окови. Може и да нямаше топки, но мъжеството му висеше дълго и тежко пред нея и Иневера не можеше да не се загледа.
— Впечатляващ е, нали? — попита Кева. — Кхавел е мой любимец. Майстор любовник и верен слуга. Но сега трябва да отлепиш поглед от него, боя се. Ще се увериш от първа ръка в умението му по време на уроците си по танци по възглавниците.