Сърцето ѝ се разтуптя и тя се принуди отново да си върне центъра. Скоро тялото ѝ се успокои и тя успя отново да пристъпи извън него. Проблемите и въпросите продължаваха да бушуват в нея, но сега повече наподобяваха вдигнат от вятъра пясък, досадна подробност, която тя можеше да пренебрегне.
Отново се затътри най-отзад на редицата за храна, но този път успя да изстърже цяла паница. Яде безмълвно и заедно с другите момичета бе съпроводена до Подземието.
Намери си центъра! Мелан ѝ се бе скарала преди закуска, точно преди да я удари. На Иневера ѝ се прииска Мелан да я удари пак, дори само за да почувства отново нещо.
Това ли значеше да намериш центъра? Това ли значеше то за дама’тингите? Наистина ли нищо не чувстваха тези жени, докато се взираха в бъдещето и взимаха решения, от които зависеше животът на кого ли не — докато живеят като дамаджи в огромните си палати, докато други се грижат за тях?
Когато се върнаха в Подземието, дама’тингата ги остави да правят каквото искат, както всяка вечер, докато угаснат защитите. Ключалките прещракаха тромаво, когато тя затвори вратата зад себе си. Иневера отиде направо на койката си и отвори Евджах’тингата върху нея.
Едва усети, че Мелан наближава, преди да се озове във въздуха. Стовари се тежко на земята и болката я накара да се опомни.
Вдигна глава и се подпря на ръце, за да се изправи. Подобно на случката в банята, останалите момичета я наобиколиха и Мелан заедно с още няколко по-големи момичета закрачи към нея.
Тя въздъхна. Не отново.
— Ще те науча на шарусахк — каза Мелан. — Нямам право да посещавам Стаята на сенките преди това.
Иневера бавно заотстъпва, докато Мелан напредваше, но едно от момичетата я блъсна в гръб.
— Скорпион — извика Мелан и се приведе плавно от кръста, хвана Иневера за хълбоците и вдигна крак зад себе си, като я изрита право в лицето.
Иневера падна зашеметена и ѝ бяха нужни няколко секунди да се възстанови, преди да се надигне. Мелан задържа позата.
— Скорпион — подеха момичетата край тях и всяка от тях зае позата. — Скорпион. Скорпион…
Иневера овладя дишането си и с изненада установи, че не я е страх. Мелан очевидно възнамеряваше да я бие, но нямаше смисъл Иневера да се съпротивлява. Мелан едва ли щеше да я нарани трайно, а и тя с нищо не можеше да се противопостави. По-добре да се остави на милостта ѝ и да научи каквото може.
Намери здраво центъра си и също зае позата на скорпиона, въпреки че едното ѝ око се затваряше от кръвоизлив.
Мелан сякаш се ядоса повече от всякога, все едно бе очаквала Иневера да плаче и да се моли. В този момент Иневера я съжали. Собствената майка на Мелан и наследница на Кенева бе хвърлила костите, които бяха посочили Иневера. Какво трябваше да доказват целият този гняв и завист?
— Вехнещо цвете! — извика Мелан, придвижи се приведена и заби пръстите на дясната си ръка в корема на Иневера.
Тя почувства тъпа болка, след което изгуби всякакво усещане в краката си и се строполи отново.
— Не е просто до това как удряш — каза Мелан. — А и до това — къде.
Преди Иневера да си върне контрола върху крайниците, Мелан я приклещи по гръб, притиснала колене в предмишниците ѝ.
Мелан се пресегна и натисна с кокалчетата на показалците си слепоочията на Иневера.
Болката беше като мълния през мозъка ѝ. Пред очите ѝ заиграха искрици и тя се задърпа безпомощно, забравила за дисциплинираното си дишане.
Сякаш измина цяла вечност, преди Мелан да отпусне натиска и да се изправи на крака. Иневера остана неподвижна и задиша бавно, докато отново открие центъра си.
— Вехнещо цвете — занареждаха останалите момичета, повтаряйки позата. — Вехнещо цвете. Вехнещо цвете…
Иневера се изправи с олюляване и повтори движението.
— Това е тунелна змия — каза Кева на момичетата и им показа една стъклена кутия. Вътре имаше кух камък върху слой пясък, а в кухината — малка намотана змия със сивкави люспи. — Това е най-смъртоносното създание под слънцето.
Иневера и останалите Оброчени се приведоха напред, за да огледат по-внимателно създанието. Бяха изминали месеци и дните бяха подели собствен ритъм — както винаги, започваха с уроци по шарусахк и продължаваха в павилиона, където лекуваха шаруми. Следваха уроци, някои заедно с други момичета на нейната възраст, някои — само с Кева.