— Толкова е малка — прошепна Иневера.
— Нека размерите ѝ не ви заблуждават — каза Кева. — Отровата на тунелната змия кара ужилванията от скорпион да изглеждат като целувка. Едно-единствено ухапване може да убие шарум за минути. Змията нанася удара си бързо и след това се скрива и чака жертвата си да умре. Може да си позволи да почака. Другите животни не смеят да се хранят с нейната плячка, за да не се отровят.
Докато говореше, Кева свали капака на кутията и нави ръкавите си до лактите. В едната си ръка държеше малка пясъчна мишка за опашката. Животинчето пискаше и се дърпаше, предусещайки опасността. Кева пусна мишката в кутията, точно пред кухия камък.
Змията незабавно се разгъна и посегна към мишката, но Кева реагира дори преди нея. Ръката ѝ, почти твърде бързо за окото, сграбчи змията зад главата и я вдигна. Отначало змията се мяташе, ала Кева не отпускаше пръсти и успя малко по малко да я успокои, като я галеше по главата.
— Можем да принудим змията да покаже зъбите си, като я притиснем в основата на черепа.
Два остри зъба се спуснаха от небцето на влечугото. На масата се намираше малка стъклена бутилка, покрита с тънка мембрана. Кева притисна зъбите на змията през нея.
— Торбичките с отрова са от двете страни на главата, тук и тук. — Тя посочи. — По този начин можем да ги изпразним в мускала.
Няколко капки се процедиха по стъклото. Кева остави змията обратно в кутията ѝ, където тя се усука отново на кълбо и впери поглед в мишката, като току поклащаше глава. Мишката помръдваше с нос, докато змийската глава лъкатушеше наляво и надясно. Накрая змията атакува отново и ухапа мишката само веднъж, преди да се върне в укритието си, а мишката се замята в пясъка. След мигове застина.
— Дори без отрова в торбичките остатъците по зъбите ѝ са достатъчни, за да убият — говореше Кева, докато змията се плъзна напред, за да се нахрани, и откачи долната си челюст, за да може по-лесно да погълне плячката си. — Змията ще се нахрани, ще спи и по това време утре торбичките ѝ отново ще са пълни. — Вдигна пред очите им бутилчицата, която съдържаше може би около три капки отрова. — Това е достатъчно, за да убие всички в тази стая. Кой може да ми каже как се приготвя антидотът?
Няколко от момичетата вдигнаха ръце, но Иневера изпревари всички.
Иневера и останалите момичета коленичиха в кръг около купчината възглавници с изпънати гърбове и фокусирани погледи. Освен ний’дама’тингите имаше и няколко дал’тинги с черни забрадки, дошли да се обучават в двореца на дама’тингите, преди да се отправят към Големия харем.
Кева свали бялата си роба и дори забрадката и фереджето си. Отдолу носеше прозрачен панталон, който се спускаше по прасците и бедрата ѝ като лавандулов дим. Около глезените ѝ подрънкваха златни гривни, а ноктите на краката ѝ бяха боядисани в същия цвят като панталона. Горната част на облеклото ѝ също беше прозрачна и свободна около стегнатите ѝ гърди, а коремът ѝ остана гол, с изключение на златна верижка, към която бяха прикрепени торбичката ѝ за хора от черно кадифе и малък мускал. Десетки златни гривни блестяха по китките ѝ. Половият ѝ орган също остана открит, гладко обръснат като останалата част от кожата ѝ, всичко без веждите и гъстата черна коса, която се спускаше по раменете ѝ на лъскави къдрици, привързани със сърма. Само лицето ѝ остана скрито под непрозрачно лилаво було. Тялото ѝ лъщеше от ароматни масла.
В края на стаята трима застаряващи евнуси засвириха на зурна, томбак и канун. Кева направи знак на Кхавел да се приближи. Мускулестият евнух, както обикновено, не носеше нищо освен оковите си и копринена препаска, която висеше като знаме от огромния му твърд член. Подобно на много от момичетата, и Иневера бе привлечена от гледката като метал към магнит. Тя пристъпи от крак на крак смутено.
Дама’тингата се засмя.
— Както виждате, Кхавел вече е готов да изпълни дълга си. Но у мъжа винаги трябва най-напред да събудим влудяваща страст, преди да му позволим да забие копието си.
Хвана Кхавел за ръката и се завъртя около себе си, като използва собствената му тежест, за да го метне на възглавниците.
След това затанцува. Хълбоците ѝ се поклащаха в ритъма на музиката, докато пръстите ѝ отмерваха втори с помощта на малките месингови цимбали. Златните звънчета по гривните на глезените и китките ѝ подсилваха омайващия ефект, докато тя се въртеше край леглото от възглавници със също толкова уверена стъпка, колкото и по време на уроците по шарусахк. Всъщност много от движенията ѝ бяха същите.