Дневната война

— Всички твари на Еверам живеят посредством пътеки и средоточия на силата, където се срещат мускулите, костите, сухожилията и енергията им — каза дама’тингата. — В тези места се таи голяма мощ, но и голяма уязвимост. Поставете дори един пръст където трябва и най-силните ще загубят способността да се съпротивляват.

Тя отново направи знак и този път воинът се отказа от близкия бой и опита няколко ритника и удари с юмрук, мълниеносни като ухапванията на тунелната змия.

Ала дама’тингата залъкатуши като палма в буря, наляво, надясно и назад, така че никой от ударите не достигна целта. Накрая почти нехайно тя се пресегна край изпънатия му в пореден ритник крак и докосна една от точките, изрисувани по другия. Той се преви и макар Енкидо бързо да успя да овладее падането си и да се изправи, кракът му беше отпуснат, неспособен да държи теглото му. Закрепи се само на другия, вдигнал отбранително ръце, докато чакаше заповедта на дама’тингата.

Вместо това тя се обърна към момичетата.

— Обучен в Шарик Хора, Енкидо беше най-големият майстор на шарусахк, когото шарумите на каджи са виждали от сто години насам. Никой мъж от кое да е племе не можеше да се изправи срещу него, а алагаите се бояха само от вида му. Не една дама’тинга го диреше, за да благослови със семето си дъщеря ѝ, и чрез тях той научи за изкуството ни. Но колкото и да ни молеше, бе му забранено да го изучи. Дамаджата ни учи, че загадките на плътта са недостъпни за мъжете. Накрая дамаджи’тингата се смили над него и му предложи да зърне част от тайните ни в замяна на езика и свободата си. Той строши копието си в коляното си и с острието му отряза езика си и мъжеството си до корен. Кървящ до смърт, постави ги в краката на дамаджи’тингата. Понеже вече не е мъж, той е благословен с правото да помага в обучението ви. Ще се отнасяте към него с почит.

Иневера и останалите момичета се поклониха едновременно на Енкидо. Макар и евнух, той ги прикова със суровия поглед на строеви офицер, който преценява своите ний’шаруми, а когато започна да им нарежда със знаци, момичетата непоколебимо се подчиниха.

Иневера постави длан на Евджах’тингата, ала не я отвори и със затворени очи изрецитира свещените стихове:

И от метала съкровен святите съкровища на Каджи изковани бяха, Дамаджата изкова ги.

Първо — наметало, съкровен метал на тънка нишка сплетен и в коприна фина той пришит във форма на защити непровидни.
И месеци тя вая, воля Еверамова,
дорде от алагайски взор всецяло не укри тя Каджи.

Второ, копието, съкровен метал, на тънък лист разлят,
обсипан със защити и край кост от крак на алагайски княз
усукан, с нея слят, и тъй седемдесет и седем пъти.
От същий бляскав лист и острието, смесено със алагайски пепелища,
ковано седем пъти по седемдесет в жарава като нийска пещ гореща.
Една година Иневера вая, воля Еверамова,
дорде самият връх от диаманти стрити
можеше язва да стори в кожата на Ний самата.

Последна бе короната, свят метал, отвътре защитен, тъй както и отвън,
та да се не видят благословите неизброими, с които Иневера го дари.
И после стори тъй, че сля с метала черепните мощи на княз най-личен, алагайски.
А върховете девет на короната — все рогове изтънчени и кралски,
на любимци във чертозите на Ний, и всеки украсен със диамант,
та всечия от силите неповторими да грее със неповторима сила.
Години десет тя туй вая, воля Еверамова,
та най-накрая властелинът демонски дори
да не досегне мислите на Каджи,
ни дори да доближи освен по волята на Първия воин жрец.
Със святите съкровища в ръцете до воин най-страшен се въздигна Каджи.

И на Ний князете, устрашени, още — ужасени,
завтичаха се по-далеч от всяка бойна равнина,
където Каджи краищата вдигнеше
на наметалото си непровидно,
и блеснеха корона, копие,
и почнеше се рат.

Кева кимна, когато Иневера приключи, и направи знак към работните пейки, където се бяха събрали ний’дама’тингите с подредени паници с метални стружки, готови за претопяване.

— Скъпоценните метали провождат магия по-добре от обикновените. Среброто превъзхожда медта, златото — среброто. Но прехвърлянето на енергия никога не е съвършено. Винаги нещо се губи.