Тя погледна към Иневера.
— Кое е по-ценно от златото?
Иневера се поколеба, макар да съобрази дотолкова, че да не се огледа за помощ от другите момичета. Накрая поклати глава.
— Съжалявам, дама’тинга. Не знам.
Кева се позасмя.
— Ако знаеше, като нищо можеше и да си преродената си съименница. Дамаджата, благословена да е, ни е дала много тайни познания в свещените си строфи. Но в мъдростта си е запазила други изцяло в ума си, за да не бъдат откраднати от нейни съперници. Сега много от тези тайни са изгубени в праха на хилядолетията. Защитите за невидимост, силите на копието и короната, съкровеният метал…
Тя взе една паница.
— И така, започваме уроците си с медта.
Минаха се няколко седмици.
Иневера стоеше пред посребрено огледало, където рисуваше около очите си защити с мек молив. Бе ги упражнявала хиляда пъти, както бяха нарисувани в Евджах’тингата, както и наопаки, както трябваше да ги рисува в огледалото, за да задейства пълната им сила.
Някои от по-възрастните момичета, сред тях Мелан и Асави, бяха преминали на фини халки от защитени монети над очите си, но първата халка на Иневера си стоеше недовършена в торбичката на кръста ѝ.
Кева внимателно я огледа, когато Иневера приключи с рисуването, като хвана брадичката ѝ и я заобръща насам-натам. Не каза нищо, а само изсумтя доволно, но това за Иневера струваше повече и от най-припадничавото хвалебствие. И при най-малкото несъвършенство дама’тингата щеше да ѝ го покаже с насмешка и да я изпрати да се измие, след което да започне наново.
Когато дама’тингата потопи пръст в малка паница с черна течност, тръпки побиха Иневера. Приличаше на мастило, но от миризмата ставаше ясно, че е прецедена демонска слуз.
Когато Кева докосна челото ѝ и остави малко петънце върху му, то не я опари, както Иневера се боеше. Мястото започна да щипе и тя усети магията по кожата си, която се вливаше в нарисуваните защити и се оформяше според контурите им.
След това взорът ѝ оживя и Иневера ахна, моментално изгубила центъра си. Смътната светлина от защитите в стаята бе удавена от ярко сияние от всеки ъгъл, което се носеше по пода и се процеждаше от стените, блестеше у Кева и останалите момичета. Това бе светлината на Еверам, тази нишка от енергия, която улавяха всяка сутрин, когато изпълняваха упражненията си по шарусахк, огънят в центъра на всяка от тях, който даваше живот и сила на всичко живо. Нетленната душа на съзиданието.
И тя я виждаше, ярка като слънце.
— Слава на Еверам и величието му. — Иневера падна на колене и се разтрепери и зарида от радост.
— Постави длани на пода — каза Кева. — Нека сълзите ти падат право надолу, за да не размажат защитите и да те лишат от взора.
Иневера незабавно се хвърли напред, ужасена да не изгуби скъпоценния дар. Сълзите ѝ капеха на каменния под и оформяха малки спираловидни отпечатъци в магията, която се издигаше от ала. Очакваше Мелан и останалите да ѝ се подиграят, ала не се чу нито гък. Навярно и те са били също толкова поразени, когато за пръв път са зърнали светлината Му.
Когато конвулсиите ѝ утихнаха, Кева ѝ подхвърли копринена кърпичка, с която Иневера внимателно попи очи. Останалите момичета я гледаха мълчаливо.
Кева посочи каменен пиедестал, чиято гладка повърхност бе покрита с десетки защити, някои скрити под гладки камъни. Иневера бе виждала как дама’тингата може да регулира светлината и температурата, като разкрива и скрива определени защити, но последователността и формите бяха твърде сложни за нея.
Но сега очите ѝ, грейнали от светлината на Еверам, виждаха могъществото в плетеницата от символи. Допреди миг бе пълна загадка за нея, а сега вече беше ясна, детски пъзел.
— Угасете светлините — нареди Кева. — Няма да са ни нужни за този урок.
Иневера веднага се подчини и смени позициите на гладките камъни, а някои премахна изцяло, като ги постави в малко корито.
Светлината от защитите веднага изчезна, но зрението на Иневера само се изостри без вече ненужния блясък. Сиянието на Еверам се виждаше още по-ясно.
— Защитеният взор ще ви е незаменим, докато се учите на занаята си — каза Кева. — Забранен е само в Стаята на сенките, където ще ваете заровете си.
Изминаха месеци и обучението на Иневера я погълна. Събуждаше се с шарусахк, помагаше на дама’тингите в лечителството и ходеше на ежедневни уроци — история, защити, отвари, бижутерство, песни, танци и прелъстителство. Останалите момичета все така страняха от нея, особено след като видяха, че е издялкала дървените си зарове години преди много други, родени за бялото.