Простите форми, четиристенните, шестостенните и осмостенните, се получиха бързо след това, но дори с геометричните изчисления в Евджах’тингата ѝ отне часове да измайстори десетостенния зар, а дори тогава една от стените беше по-голяма и се падаше по-често от останалите. Трябваше да го изхвърли и да започне наново. За да премине изпита, дървените ѝ зарове трябваше да са съвършени.
Кенева внимателно ги разгледа и ги постави в един мангал. Мелан напръска скъпоценните ѝ творения с масло и ги подпали. Иневера знаеше какво ще се случи, но въпреки това не беше подготвена колко пламъците жегнаха и нея, докато поглъщаха зарчетата. Мелан вдигна глава със задоволство в погледа.
Иневера вдиша дълбоко и намери центъра си, а Кенева я погледна отново.
— Бих ли могла да взема заровете ти от кост?
Иневера бръкна в торбичката си за трети път и извади заровете — изваяла ги бе от камилски зъби, без да гледа, с ивица коприна върху очите. Бяха ѝ отнели дори повече време от заровете от дърво, месеци и месеци работа, а всеки път, когато ѝ се налагаше да поиска нов зъб, я принуждаваха да пере бидота цяла седмица.
Кенева претърколи заровете между пръстите си и ги разгледа съсредоточено. После изсумтя и ги запокити в каменната стена на стаята с изненадваща сила. Заровете се строшиха. Взе от ръцете на Иневера кесията ѝ и я хвърли върху малката клада от дървените ѝ зарчета. Кадифето се запали и от него се надигна гъст черен дим.
— Може да влезеш в Стаята на сенките — каза Кенева и подаде на Иневера нова кесия, още по-красива от първата, черно кадифе, пристегнато със златен конец. — Вътре ще откриеш осем алагаи хора. От тях ще изваеш седемте си зара, като ще запазиш всяко дялнато късче. Ако не правиш грешки, можеш да използваш последното парче кост както пожелаеш — ако са ти нужни още, ще заплащаш за всеки с година наказание.
Стаята на сенките. Останалите ний’дама’тинги говореха за тези Стаи само шепнешком. Дълбоко в недрата на двореца, недокоснати от слънце, свещи или химическа светлина, говореше се, че стените им понякога може да ти се сторят на цели километри от теб, а в други моменти — сякаш те задушават. Мрак като в самата Бездна, а ако човек притаи дъх, можел да чуе и шепота на Ний.
Когато Иневера пое новата си торбичка, Мелан я прикова с поглед като на тунелна змия.
Секунди след като портите на Подземието се затвориха за през нощта, Мелан изблъска Иневера на земята. Мелан беше на петнайсет, а Иневера още не беше навършила единайсет. Телата им се отличаваха ясно, макар и не толкова, колкото в първите дни на Иневера в двореца.
— Заровете ми бяха почти готови! — викаше Мелан. — Още най-много година и щях да съм готова за бялото було. Най-младата от Завръщането насам! Вместо това губя две години и се мъча да науча на шарусахк смотаната свинеядка само за да влезе в Стаята си преди мен! — Тя поклати глава. — Не. Това ще ти е последният урок, лош зар. Тази вечер ще умреш.
Кръвта на Иневера се вледени. Мелан изглеждаше достатъчно разярена, за да го стори, но щяха ли да реагират дама’тингите, ако наистина се случеше? Иневера се огледа към останалите момичета.
— Не виждам нищо — каза Асави, вечно вярна на Мелан, и се обърна с гръб към тях.
— Не виждам нищо — повтори момичето до нея.
— Не виждам нищо. Не виждам нищо.
Момичетата повтаряха, както когато Мелан я „учеше“ на шарусахк.
Мелан се бе наложила категорично над останалите. А и защо не? Бе внучка на дамаджи’тингата, непобедена в шарусахк сред Оброчените. Останалите припознаваха в нея своя водач, а и наистина се очакваше да стане най-младата дама’тинга след Завръщането. Единствено заповедта на майка ѝ ѝ попречи да успее.
Иневера така и не можеше да разбере защо наказанието на Мелан е толкова сурово и толкова продължително. Иневера се справяше отлично с танците и шарусахк. В едва втория ѝ месец в двореца движенията ѝ бяха не по-лоши от тези на което и да било момиче на възрастта ѝ. До края на втората година бяха не по-лоши от кое да е момиче независимо от възрастта. Кева трябваше да отмени забраната към дъщеря си преди много време, ала не бе го сторила. Защо? Мелан само се озлобяваше все повече. Ако дама’тингата смяташе, че може да научи дъщеря си на смирение по този начин, грешеше жестоко.
И тогава всичко се подреди, когато Иневера си спомни думите на Кева отпреди две години.