Ако не си достатъчно смирена, умела или силна, за да оцелееш и да облечеш бялото, тогава това ти е било писано.
Дялането на зарове и рисуването на защити не бяха единствените препятствия към Стаите на сенките. Кева искаше племето каджи да има силна дамаджи’тинга и бе поставила собствената си дъщеря на пътя на Иневера независимо дали Мелан го съзнаваше, или не.
— Скорпион — изсъска Мелан и заприижда със смърт в погледа.
Ала на Иневера ѝ беше писнало да се преструва на слаба. Две години бе склонявала глава пред Еверам. Сега бе време да е силна.
Иневера никога не бе отвръщала на побоите на Мелан. Нямаше какво да спечели. Ала бе чакала, наблюдавала, размишлявала. Вече познаваше слабостите на Мелан и в ума си беше печелила схватката хиляди пъти.
Наведе се и опря едната си ръка в пода, като заби пръстите на другата в едното енергийно средоточие на бедрото на Мелан.
— Вехнещо цвете — отвърна тя, когато Мелан се строполи на земята.
Мелан бързо се претърколи на крака, разтривайки удареното място, а Иневера отстъпи, без да напада. Някои от момичетата край тях се обърнаха.
— Не виждате нищо! — изпищя Мелан и те бързо се извърнаха.
— Не виждаме нищо — повториха.
— Извади късмет — изръмжа Мелан.
Иневера отвърна само с усмивка и посрещна Качулката на кобрата на момичето с удар в гърлото ѝ, след което отстъпи ловко, когато Мелан залитна напред.
— Прекършен вятър — рече тя, а Мелан само изхриптя.
Момичетата отново се заобръщаха, но Мелан не им обърна внимание и се развихри с удари като на тунелна змия, а от време на време фино се целеше в средоточията на Иневера.
Ала Иневера се полюшваше като палма на вятъра и ясно виждаше накъде ще насочи усилията си Мелан по стъпките и погледа ѝ. Отново и отново разпиляваше енергията ѝ, като понякога просто ѝ отнемаше дъха и равновесието, а неведнъж добавяше и остра болка, за да подчертае урока. Внимаваше да не нарани Мелан трайно. Никога не се беше оплаквала от поведението на останалите момичета, но им нямаше вяра, че ще премълчат това. Кева нямаше да се поколебае да ѝ откаже достъпа до нейната Стая на сенките и ако Иневера убиеше или осакатеше собствената ѝ дъщеря, това щеше да е предостатъчна причина.
Но ѝ беше писнало от този тормоз. Мелан отново я нападна, финтира с Камилски ритник, но след това преля неочаквано в Овнешки рог, опитвайки се да счупи носа ѝ с челото си.
Иневера сграбчи робата на Мелан и се завъртя вихрено встрани, като подложи крак на пътя ѝ, за да я преметне по-лесно. Така бе хванала ръката на Мелан, че ако другото момиче се възпротивеше, щеше да си измъкне рамото. Очаквано Мелан стори обратното — засили инерцията си, почти подскочи и се сблъска с Асави. И двете момичета се строполиха едно върху друго, а останалите се разпръснаха.
Мелан изръмжа и приклещи с крака глезена на Иневера, препъна я и се претърколи върху нея. Силата на по-голямото момиче си пролича, когато успя да се премести зад Иневера, да я хване и да удари главата ѝ в пода няколко пъти. След всеки удар зад очните ябълки на Иневера проблясваха светкавици, ушите ѝ писнаха, а центърът ѝ се изгуби напълно.
Успя да освободи едната си ръка, когато Мелан преметна част от бидото ѝ през гърлото ѝ и така жертва част от контрола на ключа си. Но пък какво можеше да стори Иневера с една ръка и Мелан върху себе си? Отметна рязко глава назад, за да улучи Мелан в носа, ала другото момиче знаеше този номер и се отдръпна назад и встрани.
Както и Иневера знаеше, че ще се случи. Бърза като огнен демон, тя заби среден пръст и показалец в носа на Мелан. Ноктите ѝ бяха остри и се впиха стръвно в нежния хрущял.
— Асави още ли ще иска да те целува, ако вместо с нос останеш с дупка? — прошепна.
Мелан не беше най-красивата сред ний’дама’тингите, но несъмнено беше най-суетната. Изпищя и отпусна хватката си. В последвалата суматоха Иневера нанесе няколко удара и после се изтърколи на крака. Мелан стори същото, ала се олюляваше. Не можеше с нищо да се противопостави на Скорпиона на Иневера, който разби носа и скулата ѝ. Мелан се стовари на пода и опита да се надигне отново. Не успя.
— Когато види лицето ти утре, мисля, че дама’тинга Кева ще отмени наказанието ти — каза Иневера и вдигна кесията си с хора. — Ще влезем в Стаите на сенките заедно. И ще довърша заровете си преди теб.
Осма глава
Шарумът не се кланя
302-305 г. СЗ
Иневера чакаше неспокойно в шатрата на дама’тингите, дъхът ѝ — пара в лютия студ. Там беше и Кева, както и три други Невести, седем Оброчени и четирима евнуси, сред които Енкидо. Евнусите бяха в пълни шарумски одежди, забулени като за нощни подвизи, въоръжени с копие и щит. Под робите им имаше броня, изработена от самите дама’тинги, достатъчно силна, за да спре захапката на демон.