Но въпреки могъщите жени и мъже, събрали се на място, което познаваше тъй добре, Иневера пристъпваше нервно от крак на крак. Беше тъмна доба и бяха на повърхността. Евджахският закон забраняваше това дори за Невестите на Еверам, но Кева и останалите си говореха, сякаш се намираха в подземния си дворец. Иневера знаеше, че шансът някой алагай да се промъкне покрай шарумите в Лабиринта и да преодолее стената е минимален — всъщност не съществуваше, — но въпреки това сърцето ѝ блъскаше силно в гърдите.
Страхът и болката са просто вятър, напомни си тя и си представи палмата. Намери центъра си.
Енкидо стоеше при отвора на шатрата — след малко вдигна ръка и направи бърза поредица от жестове.
— Уут! — възкликна Кева. — Идат.
Всички млъкнаха и Невестите се преместиха отпред, предвождани от Кева. Кимна на Енкидо, а той вдигна платнището.
Половин дузина шаруми наближиха, единият повел камила, чиито копита бе увил в дебел черен плат. Тялото ѝ също беше покрито с черен плат, както и колелетата на голямата каруца, която дърпаше.
Черните одежди на шарумите бяха прашасали от Лабиринта, по броните им личаха неотдавнашни вдлъбнатини и дупки, а по тежките им щитове се процеждаха струйки черна сукървица. Единият понакуцваше, а около яката ръка на друг бе здраво пристегнато окървавено парче плат. Всички шаруми си бяха сложили нощните була, но Иневера незабавно ги позна по униформите без ръкави и златния изгрев, вдълбан в нагръдниците им — воините на дама Баден. Дори без типичната му небрежна походка и бяло було на кай’шарум Иневера можеше да познае Кашив, а още по-лесно — мъжа до него. Неговия аджин’пал.
Соли.
Не бе виждала брат си от години, но незабавно го разпозна. Очите му, походката, стойката и мускулестите му ръце — познаваше ги толкова добре, колкото своите. Сподави възклицанието си, но не можеше да отклони поглед от него.
До нея Мелан изсумтя.
— И с тях имаш толкова малко шанс, лош зар, колкото да спечелиш булото преди мен. Тези са пуш’тинги. Мъжеложци. Казват, че са най-добрите воини от всички шаруми на дама Баден, но по-скоро биха си легнали с козел, отколкото с теб.
Асави се подсмихна.
— И ще си прекарат по-добре.
— Тишина! — изсъска Кева.
Кашив и останалите шаруми стигнаха до дама’тингите и се поклониха ниско. Междувременно погледът на Соли премина по лицето на Иневера, но макар лицето ѝ да бе открито, на смътната светлина не си пролича да я е познал.
— Станете, почитаеми шаруми — рече Кева. — Нека Еверам ви благослови.
Кашив и останалите се изправиха.
— Слава на Еверам. Всяка чест и подвиг започват с Него. Животите ни Му принадлежат, на Него и на свещените му Невести. Днес е първата нощ на Новолунието след зимното слънцестоене. Дошли сме да предадем десятъка на дама Баден.
Кева кимна.
— Кръвната ви жертва няма да остане непочетена от Еверам или Невестите му. Какъв дар сте ни донесли?
Кашив отново се поклони.
— Двайсет и девет алагаи, дама’тинга.
Кева вдигна вежда.
— Двайсет и девет? Това не е свято число.
Кашив пак се поклони.
— Дама’тингата е права, разбира се. Двайсет и осем е традиционната бройка — седем пясъчни демона, седем глинени, седем огнени и седем въздушни. По един от всяка обикновена порода, за всеки Небесен устой. — Той направи пауза и очите му се поприсвиха весело. — Ала дама Баден е така благодарен за благословиите на дама’тингите, че ни нареди да устроим специална клопка. За да отдадем почитта си на Създателя, носим ви и воден демон.
Няколко от ний’дама’тингите ахнаха. Невестите не показаха с нищо емоциите си, но по промяната в стойките им Иневера можеше да ги прочете също толкова лесно, колкото ако подскачаха от радост. Водните демони бяха невероятно редки в Красия и някои заклинания можеха да бъдат захранвани само с техни кости. Заклинанието за вода например можеше да бъде изпълнено с частичка от хора на воден демон.
— Еверам ще се възрадва на този дар към Него — рече Кева. — Как постигнахте това?